Задължителната подкрепа от ДПС, която би послужила на ГЕРБ и към която би се обърнал Борисов, не му носи престиж
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за „Разследване на тежки аварии и катастрофи“. От 1988 г. е адвокат от Софийска адвокатска колегия и работи по наказателни дела, свързани предимно с пътно-транпортни произшествия. Беше народен представител в 41-ото, 42-ото, а в 43-ото и 44-ото Народно събрание, както и заместник-председател на парламента, вижте интервюто му пред вестник Труд.
– Адв. Нотев, търсим Ви като бивш заместник-председател на Народното събрание, като опитен политик и като юрист, разбира се. Ще бъде ли съставено правителство или да чакаме нови избори, каква е Вашата прогноза?
– Първо, искам да направя уговорката, че опитът в едно, макар и близко минало, като че ли все по-малко тежи върху възможността да се направи една реалистична и вярна прогноза. Днешният ден ни изненадва с всеки един ход от субектите, които би трябвало да са ангажирани с управлението на страната, със сформирането на парламент най-вече към настоящия момент. Тази уговорка не е своеобразна застраховка, но така или иначе бях длъжен да я направя, въпреки самочувствието, че наистина с известна доза сигурност мога да прогнозирам това, което се случва – имам предвид съотношението на силите в парламента и правилата, по които те трябва да се структурират и да работят, така че парламентът да се превърне в това, което по Конституция е, а именно върховният орган на страната. Оттук произтича и моят песимизъм във връзка с качествения състав на тези, които са в Народното събрание и досегашните им ходове, без да мога да бъда съдник на това, което представляват партиите и парламентарните групи, доколкото те са продукт на народната воля. Ако трябва да определим така вотът на 30% от българските граждани, които участваха в изборите. В този смисъл, едно е безспорно – ГЕРБ са първа политическа сила, която за пореден път е с вързани ръце от гледна точка на правилата за сформиране на мнозинство в парламента и това от своя страна се забелязва от всички, които са около тях в състава на парламента и които биха използвали подобна ситуация на слабия като сила, която им дава процедурата. Оттук и произтича трудността на прогнозата, малките партии са изправени пред избора да загърбят своите избиратели, които впрочем болшинството от тях спечелиха с обещанието, че никога повече не биха управлявали заедно с ГЕРБ и възможността все пак да протегнат ръка в името на благовидни и благородни цели и да започнат един път, който като че ли ще ги отведе към техния крах, защото това няма да бъде поведение, простено от техните избиратели. Така че безпътицата, която се очертава на хоризонта като логични сюжети, които би трябвало да се случат в близко бъдеще, е най-вероятното, което можем да коментираме. На този фон и въз основа на това, което си мисля, е еднакво възможно да се постигне правителство с цената на компромис на едната или повече от партиите или не.
– Не стана дума за ролята на потенциалния голям играч, от който ще се търси подкрепа за кабинет. Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски призова партиите да се смирят и бе категоричен, че нови избори не ни трябват.
– Тук не стана дума за ролята на Движението за права и свободи и е време да го спомена, защото и без друго го поставям като един от елементите на едно бъдещо правителство рамо до рамо с ГЕРБ, за да може тази управляваща – или коалиция, или както ще го наричаме занапред, може да измислим нов термин – да получи мнозинство в парламента с подкрепа на един от по-малките субекти. По-вероятен е такъв сценарий с рисковете, които носи за малките играчи. Големите също не са в особено комфортни позиции, доколкото задължителната подкрепа от ДПС, която би послужила на ГЕРБ и към която би се обърнал и г-н Борисов, не му носи престиж нито във вътрешен, нито в международен план. Нека не забравяме това, което малко се споменава и експлоатира напоследък. Делян Пеевски, макар и да омаловажаваме този факт, защото така е модерно напоследък, е в списъка „Магнитски“. Не зная как това би звучало при представянето му като коалиционен партньор пред евроатлантическите партньори, пред които толкова много ни се иска да изглеждаме добре и целите в бяло. Сам по себе си, това е въпрос, който ще трябва да бъде преодолян от Бойко Борисов и той разбира се му свети като червена лампа и това е един от мотивите му да заявява категорично, че няма да приеме управление само с ДПС. Разбира се, нещата трябва да бъдат категоризирани и с други участници, заради които да се каже, че се прави едно по-широко правителство в името на оцеляването на България. Това са моите не толкова оптимистични мисли за близкото ни бъдеще. Още от следващата седмица ще бъдем свидетели на срещите на президента с парламентарно-представените партии.
– Видяхме, че президентът Радев привика партиите почти веднага на консултации и няма намерение да бави процедурата.
– Това също е показателно. На самото откриване на 50-ото Народно събрание президентът показа едно пренасищане на публичните си изяви по повод на тези събития в парламента. Той не пожела да вземе думата, не се обърна към народните представители, защото го бил правил достатъчно често напоследък. Не зная какво ще бъде неговото поведение, конституционната му роля е на водещият на тези консултации.
– Казвате, че Борисов не бе рискувал да играе само с Пеевски, споменахте и неговите мотиви, но какво да очакваме от „Има такъв народ“. Вече намекнахте, че никой не е излязъл сух и без сериозни щети след коалиция или каквато и да била форма на сътрудничество и управление с ГЕРБ. ПП-ДБ също се опари сериозно. Ще рискува ли някоя от по-малките парламентарни групи?
– Това е въпрос на избор и на моментна преценка на ръководството на всяка една от тези партии. Може би ще трябва да получат съответните ангажименти и обещания за това, че няма да споделят съдбата на многото по-малки партии и партньорите на ГЕРБ, които вече са в забвение и в историята. Примерът не е привлекателен, а това говори за една реална опасност от приключване на политическият път на подобни партньори. Още повече, че стъпката да влязат в управлението отведнъж ще даде повод за отлив от подкрепа на много от техните избиратели, които гласуваха с ясната идея, че коалиция с ГЕРБ и ДПС, защото се разглеждаха заедно тези два субекта, е невъзможна и неприемлива от тяхна гледна точка. За тях щетата започва и е сигурна от първия ден. А това, което ще се случи в хода на управлението, като се позоваваме на историческия опит, за който вече споменахме, не вещае нищо добро за тези малки партии. Примамката трябва да бъде много, много сериозна, но сме свикнали да наблюдаваме, че не винаги ръководствата и съответно лидерите на тези партии, биха се отказали от нея. Възможно е подобен подход да заработи за пореден път.
– Това своеобразно, аз ще го нарека „тропане с крак“ на Борисов в първия ден на 50-ото НС, с „или избирате Рая Назарян за председател на парламента, или отиваме на нови избори“, как ще го тълкувате? Опипване на почвата ли беше и какво да очакваме от ИТН? Ако все пак се стигне до избори, най-рано кога и най-късно кога го виждане като конкретни дати?
– Що се отнася до избора на Рая Назарян, аз мисля, че отговорът трябва да бъде разделен най-малко на две. Доколкото самата политическа биография на личността на г-жа Назарян буди сама по себе си въпросът това ли е човекът, който трябва да бъде начело на органа на върховната власт в България и първият по Конституция в управлението на страната. Тук отдалече личи дефицитът на политически опит и оттук вече възможност тази госпожа да се справи с възложената й задача, особено в това сложно време, в което се намираме. От друга страна, това не можеше да бъде неизвестно на г-н Борисов, който много категорично и твърдо я заяви като единствен възможен кандидат и алтернативата беше избори, ако тя не бъде подкрепена. В този смисъл мога да споделя Вашето предположение, че това беше опипване на почвата, дисциплиниране на опонентите и ясен знак за една неотстъпчивост в разговорите, които предстоят и по много други теми. Дали темата беше правилно избрана и дали беше достатъчно авторитетна заявената кандидатура, времето ще покаже, но като че ли този ход сработи. Видяхме, че парламентарна подкрепа за избора на г-жа Назарян се намери, което показва, че за в бъдеще подобни ходове също биха могли да се очакват и да бъдат изпробвани от страната на партия ГЕРБ. Всъщност, това ще бъде и част от политическата игра, която предстои – с игра на заявяване, тропане на крак и игра ва банк, както и да го наречем. Ще видим тези неща, които ще опъват включително и нашите нерви като потърпевши от подобни ходове на политиците. Относно това, кога е възможно да има евентуално нови избори, нека не забравяме, че все пак датите са обтекаеми. Сроковете са „от-до“, времена, които се предоставят по повод връчени мандати, от които бяхме свидетели, че някои от участниците се отказваха тутакси и мандатът беше връщан в момента на предоставянето му. Това изключително съкращава като цяло дългия срок за възможност за насрочване на нови избори. Не бих с е ангажирал да направя един такъв тайминг, но има съображения от вътрешно политическо естество и съображения, които няма как да бъдат подминати. Става дума за сезона, за нагласата на хората изобщо да участват в изборна надпревара и разбира се, средата на лятото не е подходящ за това период. Не бих изключил и съображенията, които политическите лидери ще имат във връзка с очаквания от международен характер. Имам предвид процесите, които текат в Брюксел и най-вече, ако някой се осмели да чака и едни не толкова далечни събития като изборите в САЩ – нещо, което наистина е определящо в позицията на много от лидерите на българските партии, да не кажа всички. Предстои да видим и не бих искал да прогнозирам – първо дали ще има избори и второ кога.
– Новото попълнение в парламента „Величие“ тези дни коментатори сравняваха и с антисистемната „Атака“, на място ли е това сравнение според Вас? Какво провокира избирателите да изпратят „Величие“ в Народното събрание?
– Първо държа да кажа, че партия „Величие“ е напълно неясно явление за мен. Чета коментари , че те са нестандартно явление, че са се появили в социалните мрежи, че са youtube-партия, че там са намерили своята популярност и са предизвикали своята подкрепа. Това е едно от основанията, заради които се дистанцирам от възможността да направя някакъв съдържателен анализ на това какво представлява „Величие“. Втората, е точно този паралел, който се прави между партии като „Атака“ и явлението „Величие“. Аз не намирам особено сходство, може би съм пристрастен, но когато говорим за партия „Атака“, тя увлече хиляди в реално време и в реалния свят, които излязоха в подкрепа на нейните идеи, а тези идеи бяха ясно формулирани и ясно заявени пред същите тези хора, които я подкрепяха на митинги и в едно продължително време с гласа си на последователни избори. „Величие“ трябва да измине път, пред който евентуално може да застане до образа на партии като „Атака“, които са имали и имат своята история. Какво ще се случи с тях, наистина не се ангажирам да твърдя. Изненадан съм включително от този епизод със закъснението на един от водачите на „Величие“ за откриването и първия заседателен ден на парламента. Появи се мистерията, че може би закъснението е заради организирана среща за евентуална подкрепа на „Величие“, което път от своя страна не звучи кой знае колко сериозно поради броя на депутатите на партията. Сама по себе си „Величие“ не решава нито един от проблемите, за които говорим сега.
