Законопроектът бил лобистки, в полза на монополи и с отрицателен ефект върху екологията
Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства да се оттегли от вносителите му. Това поискаха представители на различни сдружения на пресконференция в БТА-София. Става въпрос за т. нар. перки в морето – ветрогенератори за производство на ел. енергия, чието по-лесно инсталиране целят вносителите на законопроекта, които са депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН.
Сдруженията – противници на идеята, обхващат екологични, рибарски организации и такива за защита на птиците, както и представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнеси.
Те предупредиха, че ако законопроектът не бъде оттеглен, няма да им остане никаква друга възможност, освен да предизвикат протести.
Този законопроект е лобистки и е писан от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), но не искат да си го признаят, обяви Димитър Куманов от сдружение „Балканка“.
В момента текстовете са на етап между първо и второ четене в Народното събрание. Противниците на законопроекта обаче смятат, че той няма как да бъде коригиран удачно.
„Много ясно искаме да кажем, че не искаме да преработваме абсолютно нищо. Искаме този закон да бъде оттеглен и ако… ако се внася отново подобно нещо, то тази кръгла маса отпреди две седмици трябва да се случи от ден 1, така че всички засегнати да седнем на една маса и да участваме в писането на закона, а не след това да се опитваме да променим нещо, с недоволства, с пресконференции и излизане на улицата. Колегите в морските градове и общини, разбира се, всички са готови – ако трябва, да се излезе и на улицата. За пореден път, за съжаление, няма никаква комуникация между бизнес и държава по такива доста ключови и важни теми, каквито са тези перки за морските райони“, каза Ричард Алибегов от „Българска асоциация на заведенията“.
Емил Милев от сдружение „Черноморски изгрев“ обясни, че представляват браншовици от сектор морски риболов. Там членували 53 риболовни кораба, предимно над 12 метра. Всички те били притеснени.
В този случай не били взети становища на двата най-важни института – Института по рибни ресурси и Института по океанология във Варна. Не било направено изследване за отражението на законопроекта върху рибарските общности. Не било взето становище и от Европейската комисия, на която щяло да бъде изпратено писмо.
„Силно недоволство има от може би 20 организации, които сме внесли становища на сайта на Народното събрание“, посочи Милев. Пред него имало папки, което отразявало мнението на „може би 20 рибарски организации – от Царево до Шабла“. Имали подкрепата и на общинските съвети на Каварна и Балчик, както и писма от кметове.
„Ако (законопроектът) не бъде оттеглен – следващото решение на колегите е да започнем протестни действия, но не мислим, че е нужно да стигаме до крайни действия, за да бъде чут гласът на засегнатата страна“, заяви още Емил Милев.
От сдружението „Балканка“, което защитава основно реките в България, също се обявиха против перките в морето. Този законопроект не трябва да се приема въобще в този вид, посочи Димитър Куманов. „Наистина с нови подходи трябва да се види кога би могло да се мисли за перки в Черно море и нормативна рамка, но просто сега в този му вид е абсурдно и ние подкрепяме всички протести, които биха били на тази тема по морето, като рибари“, заяви още Куманов.
На пресконференцията обаче стана ясно, че има спор по казуса между различни неправителствени организации. Някои от тях подкрепяли законопроекта, включително и природозащитни сдружения.
Срокът за внасяне на предложения от страна на депутатите за поправки между първо и второ четене е 22 февруари. Към момента на сайта на парламента обаче няма такива.
След въпрос на „Флагман“ – не смятат ли, че могат да се изчистят проблемите на второ четене, Димитър Куманов посочи, че законът е „една мегапреференция“ и той не може да бъде „саниран, така че да заприлича на нещо“. Затова трябвало да бъде оттеглен.
Дори и сега да се приемело, че перките ще бъдат инсталирани на поне 30 км от брега, нямало гаранция, че след една година някой депутат няма да внесе предложение през преходните и заключителни разпоредби на друг закон тези 30 км да се заменят с 3 метра.
Ирина Матеева – отговорник по европейските политики към „Българско дружество за защита на птиците“, посочи, че има интернет-страница, която се казва strategy.bg. На нея всеки законопроект подлежал на обществено обсъждане за минимум един месец.
„Внасяйки един законопроект чрез група народни представители директно в парламента, е опорочена цялата процедура на участието на гражданите във вземането на решения. Т.е. липсва цялото звено на обществените обсъждания“, заяви г-жа Матеева.
Според нея предвид пороците, залегнали в законопроекта, нямало как на второ четене „той да бъде направен смислен“. И затова единственият „елегантен ход“ на политиците бил да си го оттеглят и да не го внасят повече.
На пресконференцията имаше представители и на други неправителствени организации – противници на законопроекта, като Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“, Сдружение „Човек-Природа-Живот“, СДП „Балкани“, Българска фондация „Биоразнообразие“, „Българска хотелска и ресторантьорска асоциация“, „Сдружение на заведенията в България“.
Те обявиха, че не са против зелената енергия. Този законопроект обаче бил лобистки, в полза на големи играчи; той създавал и условия за поредните монополи.
Освен това се оказва спорен и ефектът за природата. Всъщност производството на самите съоръжения оставяло огромен въглероден отпечатък. Не ставало ясно и къде ще бъдат изхвърлени отпадъците от съответната инфраструктура след края на нейния живот, който бил кратък – около 20 години.
Бе повдигнат и въпросът какво ще се случи при евентуален фалит на фирмите – производители на ток от перки в морето.
