Опитва да определи неопределимото още от дете, той е номер едно в България според Станфордската класация за учените
Много скромен и поради това, вероятно, недостатъчно познат в България. Това коментира Николай Денков като премиер на последното заседание на предишното правителство по адрес на бургаския учен акад. Красимир Атанасов.
За думите на Денков се разбира от стенограмата от заседанието на Министерския съвет (МС) на 3 април. Тогава правителството взе решение да предложи на президента Румен Радев да удостои акад. Атанасов с орден „Стара планина“- първа степен (без лента и без мечове) за неговите значителни научни успехи и приноси в областите на изкуствения интелект, информатиката и математиката и във връзка със 70-годишния му юбилей.
„Подкрепям с удоволствие това предложение, тъй като това е безспорно един от най-активните и най-изявените учени с много голямо международно признание. Много скромен и поради това, може би, недостатъчно познат в България, но това е учен, с който България може да се гордее. И, постиженията му ще останат в тези области, които бяха споменати, вкл. и в областта на изкуствения интелект, тъй като теоретичните предпоставки за развитие в тази област, някои от тях, се опират на понятия, въведени и развити от него още през 80-те години на миналия век“, казва акад. Николай Денков.
Всъщност и Денков, и Атанасов са сред българите, които са в първите 2% учени в света според Станфордската класация за цялостно кариерно развитие на учените. Бургазлията обаче е на първо място сред българските учени.
Докладчик по точката преди гласуването й в Министерския съвет е бил образователният министър Галин Цоков.
Той е аргументирал проекторешението така: „Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при Българската академия на науките предлага акад. Атанасов за наградата. Повод за награждаване са неговите значителни научни приноси и успехи в областта на изкуствения интелект, информатиката, математиката и във връзка със 70-годишния му юбилей.
Академик Атанасов е дългогодишен преподавател по различни дисциплини в Университета „Проф. Асен Златаров“, Бургаския свободен университет, Софийския университет, Техническия университет – София, Нов български университет.
Извън пределите на България акад. Атанасов работи в научни центрове в държави като Белгия, Германия, Великобритания, Полша, Италия, Испания и др.
Под негово ръководство са защитени 43 докторски дисертации. Автор е на над 1200 статии и доклади и на 39 монографии, от които 350 са отразени в Web of Science и има 16 500 цитирания. Към момента акад. Атанасов е главен редактор на 5 списания и член на 19 редколегии у нас и в чужбина.
Носител е на наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на техническите науки за 2013 г., носител е на Почетен знак на Президента за 2021 г. за изключителен научен и приложен принос, а в последните три издания на Станфордската класация за цялостно кариерно развитие на учените той е в първите 2 процента от учените в света.“
Красимир Атанасов е роден на 23 март 1954 г. в Бургас. Завършва Физикоматематическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и постъпва на работа в Изчислителния център на Физическия институт на Българската академия на науките (БАН). От 1998 г. е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, през 2012 г. е избран за член-кореспондент, а от 2021 г. е и академик. От 2014 г. акад. Атанасов е председател на Научния съвет на института.
В началото на 80-те години на миналия век акад. Атанасов в няколко самостоятелни статии последователно дефинира три нови понятия: ,,Обобщена мрежа“, „Интуиционистки размито множество“ и „Индексирана матрица“, а през следващите години в над 1000 публикации и 34 монографии, издадени у нас и в чужбина, той полага основите на техните теории и приложенията им в различни области на науката и практиката.
По разработените от акад. Атанасов теории се работи в редица научни центрове в държави като Белгия, Германия, Великобритания, Полша, Италия, Испания, Русия, Китай, Австралия, САЩ, Южна Корея и др., в които са защитени дисертации в тези научни области. През 2014 г. акад. Атанасов съвместно с други автори предлага още едно понятие – ,,Интеркритериален анализ“, което вече се използва като нов компонент на изкуствения интелект и намира приложения в биологията и медицината, екологията, икономиката, химията и фармацията.
Опитва да определи неопределимото още от дете. На 12 години му попада нерешима задача в едно списание.
„Прочетох за тази задача, намерих решение, естествено беше грешно, но бях толкова въодушевен, че го написах на главния редактор. Човекът ми отговори: „Това, което си написал, не е вярно, но дерзай”, разказва акад. Атанасов пред Nova през 2021 г.
Приел думите на главния редактор като стимул. Няколко години по-късно открива още една задача, която обаче променя живота му. „Лятото на 70-а година, 9-и за 10-и клас. Чух за една дилема на Шпенглер и ми хрумна идеята, че тя може да бъде обобщена. Трябваха ми 21 години, за да го докажа”, споделя акад. Атанасов.
Следва голямата му любов – изкуственият интелект. Разработките му по тази тема днес са сред най-сериозните приноси на българската наука към световната. За да разберем работата му, трябва да знаем какво значат понятия като „размити множества”.
„Има още проблеми на изкуствения интелект, формулирани още от създателите му през 60-те години – цялата тази идеология, които и до ден днешен стоят нерешени”, посочва още той.
Не се отказва да търси решения дори когато е трудно. На всички фронтове. „В България няма този пиетет към науката, който е съществувал преди 100-ина години. Започна твърде много да се подценява. Трудно е, защото в БАН човек трябва да е изключителен ентусиаст”, казва той.
Остава в Академията, защото иска името на България да е сред първите в положителните класации. Нещо, за което има и личен принос.
Акад. Красимир Атанасов е син на големия художник Тодор Атанасов, когото бургазлии помнят като създател на Графична база – Бургас и на Симпозиума по скулптура. Бащата на учения е сред инициаторите на „Златния Орфей“, създател и първи директор на Художествената галерия в Бургас, най-големият радетел за опазване на старата архитектура в Бургас, както и един от спасителите на арменската църква. Според сина му акад. Красимир Атанасов последното му публично изявление, когато вече е бил тежко болен, е „Пазете Стария Бургас“.
