Множествената склероза е хронично заболяване на нервната система, което намалява способността на мозъка да приема и предава сигнали. Заболяването обикновено се диагностицира при млади хора – от 20 до 35 години. Патологичното състояние на нервната система се забелязва по-често при жителите на големите градове, отколкото в селските райони. Периодите, когато пациентът има изразени симптоми, са последвани от етап на стабилизиране.
Как се лекува множествената склероза?
Терапията на заболяването се състои в разработване на индивидуален режим на лечение, избор на лекарства, които променят хода на патологията и използване на рехабилитационни методи, включително физическа терапия, физиотерапия и повлияване на психо-емоционалното състояние на пациента. Като част от лечението на множествената склероза може да се предпишат и хранителни добавки.
Индивидуалните схеми на лечение и дозировката на лекарствата се нагласят, като се вземат предвид тежестта на симптомите на заболяването. Невъзможно е напълно да се преодолее патологията, но с правилния подход към нейното лечение болестта може да се държи под контрол.
Заболяването с автоимунен произход има вълнообразен ход и е наследствено. Периодите на обостряне са последвани от частично или дори пълно възстановяване на функционалността на тялото.
Множествената склероза се характеризира с начало в млада възраст, обикновено преди 35-40 години, разнообразие от симптоми, прогресивен ход и психосоматичен характер при появата на признаците на заболяването.
Как се проявява психосоматиката на множествената склероза?
Психологическите травми често играят ролята на провокиращ фактор за отключване на заболяването. Различни негативни емоции, като потискане на гнева и безпокойството, прекомерни изисквания към себе си, чувство за безпомощност и безполезност в стресови ситуации, водят до емоционално изтощение и „прегаряне“.
Усилията на болния човек подсъзнателно са насочени към запазване на силата му и блокиране на опитите за положителни промени в живота.
Причини за развитие на множествена склероза
Отрицателните промени в тялото възникват на фона на увреждане на тъканите, съдържащи миелин. В нервната система настъпва увреждане на защитната обвивка, отговорна за разпространението на импулсите. Основата на частичното увреждане на мозъка е автоимунен процес.
Точните причини за симптомите на множествена склероза не са установени. В тази ситуация можем да говорим за комбинация от външни и вътрешни фактори, които увеличават риска от развитие на заболяването:
• генетично предразположение – рискът от заболяване е по-висок, ако патологията е диагностицирана при близки роднини; • живеещи в страни с умерен климат – множествената склероза е по-често срещана в страни, разположени в северната част на европейския континент, в САЩ, Канада; • наличието на други автоимунни заболявания – на фона на захарен диабет, патологии на щитовидната жлеза и други подобни; • дефицит на витамин D в организма – недостатъчно слънчева светлина; тежка психо-емоционална травма, стрес; • вирусни и бактериални инфекциозни заболявания – рискът от заболяване се увеличава многократно след заразяване с вируса на Epstein-Barr.
Сред причините за множествена склероза е расата. Заболяването се среща при хора с бял цвят на кожата, живеещи в Европа и САЩ, много по-често, отколкото при жителите на други континенти.
Симптоми на множествена склероза при мъже и жени
Заболяването се характеризира с полисимптоми и разнообразие от прояви, предизвикани от появата на мозъчни лезии. Първите признаци на патология включват повишена умора на краката, затруднено уриниране и движение на червата, лек тремор на ръцете и неконтролирани движения на очите (нистагъм).
Пациентите изпитват мускулна слабост, лоша координация, нестабилна походка, ниска чувствителност и дискомфорт в крайниците.
Симптоми при мъжете
Началото на заболяването е периодът на неговото обостряне. Пациентите изпитват следните симптоми:
• невъзможност за извършване на контролирани движения; • функционални нарушения на зрителните органи – влошаване на зрителната острота, двойно виждане, нарушено цветоусещане, нистагъм; • усещане за изтръпване и мравучкане в различни части на тялото, смущения в процеса на уриниране и проблеми с движението на червата; • еректилна дисфункция; • синдром на хроничната умора – умората се появява дори при минимална физическа активност; • мускулна болка, скованост на движенията, липса на координация; • неясен говор с паузи.
Симптомите на множествена склероза при мъжете също включват емоционална нестабилност на пациента, заради което състоянието на еуфория внезапно се заменя с пълна апатия и безразличие към случващото се.
Симптоми на множествена склероза при жените
В ранните етапи те имитират неврологични разстройства или се разглеждат като следствие от силна умора. Най-типичните симптоми на множествена склероза при жените включват: • двигателни нарушения – парези и парализи;
• чувство на изтръпване и парене в крайниците, усещане за настръхване, спазми и болка в мускулите, чувство на скованост в движенията; • повишена умора, намалена производителност;
• нарушения в стабилността и контрола на движенията, несигурна походка, напомняща движението на пиян човек;
• проблеми с уринирането, включително незадържане на урина;
• появата на треперене на крайниците;
очни нарушения – диплопия (двойно виждане), нарушена яснота на възприятието на околния свят, намалена зрителна острота;
• нарушения на речта – болните говорят бавно, правят паузи между думите, а речта е неясна;
• промени в настроението – състоянието на повишена възбудимост се заменя с тревожност и безразличие; пациентките с множествена склероза се характеризират с повишена раздразнителност, сълзливост, подозрителност и неувереност в себе си.
Малък брой пациенти получават епилептични припадъци, придружени от конвулсии и треперене на ръцете, когато се опитват да извършат каквото и да е движение.
Признаци на деменция и психични разстройства се наблюдават рядко, главно в по-късните стадии на множествена склероза.
Класификация на множествената склероза и етапите на нейното развитие
В момента не е разработена единна класификация на болестта. Обичайно е заболяването да се разделя според естеството на хода и локализацията на патологичния процес.
В зависимост от характеристиките на болестта и тежестта на симптомите се разграничават следните форми:
• ремисия – периодите на обостряне са редки, етапите на ремисия са дълги, след остър период функциите се възстановяват частично или напълно;
• първично прогресивна – началото на множествената склероза е асимптоматично или леко, прогресията на заболяването е бавна, но необратима;
• вторично прогресиращ – началото на заболяването е бавно, с редки екзацербации, но с бързо влошаване на състоянието на пациента в по-късните етапи;
•прогресивно-регресивен – тази форма на заболяването е сравнително рядка, характеризира се с прогресивно начало на заболяването с бавен последващ ход.
По време на множествената склероза има остър стадий, който обикновено продължава до две седмици. Подострият стадий, който може да продължи около два месеца, се счита за преходен период към прогресирането на тежестта на симптомите на заболяването. След това идва етапът на стабилизиране, когато много от симптомите на множествената склероза напълно липсват или са сравнително леки. Продължителността на етапа на стабилизиране е около три месеца.
Има форми на проявление, ход и влошаване на признаците на заболяването, които се свързват с характеристиките на симптомите.
Церебралната форма на множествена склероза се характеризира с нарушения в мозъчната дейност, възможни са епилептични припадъци. Ако основните симптоми са зрителни смущения и нарушения на очната функция, говорим за оптична форма. Най-честите форми са спиналната и цереброспиналната, при които са засегнати няколко системи на тялото наведнъж. Церебеларната форма на заболяването се диагностицира, когато се появи тремор на ръцете.
Най-опасна е стволовата форма на заболяването. Характеризира се с бърз ход и висок риск от развитие на увреждане на пациента.
Възможни усложнения при множествена склероза
Усложненията при множествена склероза се развиват в зависимост от тежестта на симптомите на заболяването. Те могат да се различават един от друг по формата, в която протича заболяването. Най-честите негативни последици от множествената склероза включват:
• появата на рани от залежаване – локализират се в областта на гърба, раменете, задните части, бедрата и възникват като негативна последица от спиналната форма на заболяването; • тежки нарушения на координацията, които затрудняват движението на човек; • значително намаляване на зрителната острота, страбизъм – развиват се, когато преобладава оптичната форма на множествена склероза; • загуба на способност за контрол на уринирането и движенията на червата; • когнитивно увреждане – влошаване на паметта и вниманието, значителни нарушения на речта, загуба на пространствена ориентация; • урологични заболявания – уросепсис; • психо-емоционални разстройства, неадекватно възприемане на реалността от пациента.
Невро-патологията при множествена склероза е свързана с негативни промени в поведението. Пациентите стават раздразнителни, подозрителни и обидчиви.
Комбинацията от симптоми и усложнения, които се развиват в по-късните стадии на заболяването, значително влошава качеството на живот на пациента и може да доведе до смърт.
Методи за диагностициране на множествена склероза
Предварителната диагноза се поставя като се извършва неврологичен преглед на пациента и се оценява тежестта на симптомите. Важна е и възрастта на пациента и свързаните с това фактори (наследственост, наличие на хронични съпътстващи заболявания).
Диагностиката на множествената склероза се извършва чрез следните методи:
• биохимичен кръвен тест – позволява да се идентифицират веществата, които се съдържат в кръвта при това заболяване; • изследване на цереброспинална течност – дава възможност за диагностика с точност до 90%; • изследване на фундуса за определяне на зрително увреждане; • ЯМР е най-информативният диагностичен метод. Той позволява да се определи наличието на огнища на демиелинизация, а визуализацията на плаки е насока за определяне колко бързо прогресира заболяването; • електроенцефалограма – изследва се биоелектричната активност на мозъка.
Фактът, че заболяването прогресира, се вижда от областите на разширени лезии в мозъка и гръбначния мозък, идентифицирани при ЯМР, както и положителните резултати, получени след изследване на цереброспиналната течност.
При извършване на диагностични мерки за определяне на множествена склероза е важно да се изключат други заболявания с подобни симптоми. Това са тумори на гръбначния мозък, остра атаксия, усложнения от инфекциозни заболявания като малария, пневмония, тиф и някои други.
За да се постави точна диагноза е нужно модерно оборудване и екип от квалифицирани лекари. Това позволява да се идентифицира множествената склероза на ранен етап и да се започне подходящо лечение. Според статистиката, използването на съвременните диагностични методи позволява да се определи наличието на промени в мозъка още при първите признаци при 80% от пациентите. Това дава добри шансове за стабилизиране на състоянието и може да предотврати развитието на усложнения.
Методи за лечение на множествена склероза
Тъй като е невъзможно напълно да се премахнат неврологичните разстройства при множествена склероза, основните цели на лечението са максимално облекчаване на симптомите, забавяне прогресията на заболяването, подобряване качеството на живот на пациента и създаване на благоприятни условия за стабилизиране на състоянието му.
Лечението на множествената склероза се извършва комплексно. Основният метод е изборът на лекарства. На пациентите се препоръчва да приемат както медикаменти, модифициращи заболяването, така и други групи лекарства, за да се подобри общото състояние и да се премахнат специфичните симптоми.
Всички групи лекарства, които се използват за лечение на заболяването се предписват изключително и само от лекар.
Методите на немедикаментозно лечение включват магнитна стимулация на мозъчните клетки, масажи и извършване на лечебна гимнастика от пациента. По време на ремисия е показано санаториално-курортно лечение.
На всеки етап от заболяването пациентът се нуждае от грижи и внимание от медицински персонал и близки. Необходимо е да му се дават достъпни и разбираеми от него инструкции, да се подканя да извършва проста физическа работа, да се насърчава и при най-малкото и елементарно постижение и да се създава положително психо-емоционално настроение. Пациентите с множествена склероза трябва да следват специфична диета, която ограничава животинските мазнини и протеини, както и включва храни с високо съдържание на витамин D.
Прогноза на заболяването и профилактика на множествената склероза
Болестта причинява необратими патологични процеси в тялото, затова е невъзможно да се излекува напълно. Но при ранна диагностика и навременно лечение, прогнозата за намаляване честотата на пристъпите е благоприятна. Продължителността на живота на пациента зависи от внимателното спазване на препоръките на лекуващия лекар.
Рискът от смърт или инвалидност се увеличава при наличие на усложнения (сърдечно-съдови патологии, захарен диабет, тежки психични разстройства).
Пациентите трябва да следват следните превантивни мерки, за да забавят прогресията на заболяването и да предотвратят усложненията:
• да се въздържат от горещи вани и други термични процедури – те провокират обостряне на множествената склероза; • да се откажат от лошите навици; • да водят здравословен начин на живот, да прекарват повече време на открито; • своевременно идентифициране и лечение на всички видове инфекциозни заболявания, които също могат да провокират обостряне на заболяването; • да се спазва дозировката и редовността на приема на лекарствата; • да се следи диетата и теглото; • нормализиране на съня (поне 8 часа за денонощие); • премахване на стреса и емоционалната нестабилност, доколкото е възможно; • периодично да се правят общи медицински прегледи; • посещения при психолог и следване на препоръките му, за да се стабилизира емоционалното състояние.
Кой лекар лекува множествена склероза?
Диагнозата и основното лечение на заболяването се извършва от невролог. Той отговаря за избора на лекарства и проследяване хода на заболяването. На пациентите могат да бъдат предписани консултации с гастроентеролог, ендокринолог, офталмолог, психотерапевт и други свързани специалисти.
Хранителната добавка на GREWIA – МС ХОУП – D3 / Л-ТЕАНИН / ЧЕРЕН БЪЗ може да подпомогне мозъчната дейност и да неутрализира развитието на дегенеративни промени в централната нервна система. В едно с това МС ХОУП регенерира съединителната тъкан, намалява нивата на стрес, които при пациентите с множествена склероза държат високи стойности, и ремиелинизира нервните влакна. Редовната употреба на МС ХОУП може да спомогне за производството на мозъчни клетки и като цяло оказва много добро въздействие на болните от множествена склероза. Може да се използва и при други, не чак толкова тежки заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система.