Прародителите на китовете са обитавали сушата преди около 50 милиона години
Учени смятат, че са успели да открият на какво се дължи умението на китовете да пеят достатъчно силно, за да могат песните им да се разпространяват в океана, предадоха осведомителните агенции. Досега механизмите за това бяха загадка.
Изследователи от университета на Южна Дания твърдят, че са успели да разкрият тайната и тя се дължи на специална гласова кутия – нещо, което не е наблюдавано при други животни.
Експертите обясняват, че откритието, макар и основано на твърде малко данни, за да бъде окончателно, ще насочи бъдещите изследвания към начина, по който китовете общуват, отбелязва Асошиейтед прес.
В статия, публикувана в списанието „Нейчър“, Коен Елеманс от университета на Южна Дания и колегите му изследват ларинксите на три мъртви кита, изхвърлени на брега. Проучваните екземпляри са представители на три вида – гърбат кит, малък ивичест кит и сейвал.
В лабораторията учените пускат въздух през ларинксите при контролирани условия, за да видят кои тъкани могат да вибрират. Изследователите създават и компютърни модели на издаваните звуци от китовете сейвал и ги сравняват със записи на тези представители на вида, но направени в дивата природа.
Прародителите на китовете са обитавали сушата преди около 50 милиона години, преди да се преместят във водата. Според Елеманс в продължение на десетки милиони години те са адаптирали гласовите си апарати, за да издават звуци под вода.
За разлика от хората и другите бозайници, беззъбите китове нямат и гласни струни. Вместо това в гласовите им кутии има U-образна тъкан, която позволява да вдишват огромни количества въздух. Те разполагат и с голяма „възглавница“ от мазнини и мускули, която не се среща при други животински видове. Китовете пеят, като притискат U-образната тъкан към тази мастно-мускулна възглавница, казва Елеманс.
„Това е най-изчерпателното и значимо проучване до момента за това как беззъбите китове издават звуци – дългогодишна загадка“, каза Джеръми Голдбоген, доцент по океанология в Станфордския университет, който не е участвал в новото изследване.
Той отбеляза, че има още какво да се проучва, „като се има предвид изключително разнообразния акустичен репертоар“ на китовете. Известно е например, че гърбатите екземпляри създават сложни песни, които пътуват през океаните.
Колкото и силни да са песните на тези бозайници, компютърните модели показват, че гърбатите и сродните им видове не могат да издават звуци, по-силни от тези на корабите, отбелязва Елеманс, цитиран от Асошиейтед прес.
„Те наистина са засегнати от шума от корабоплаването и това значително намалява способността им да общуват“, казва той.
Тъй като някои китове пеят като сигнал за чифтосване, прекъсването на тези песни от корабоплавателната индустрия е потенциално обезпокоително, казва Майкъл Ноад, директор на Центъра за морски науки към университета на Куинсланд в Австралия. Той също не е участвал в проучването, публикувано в „Нейчър“.
„Популациите китове, които са разпръснати, както е при сините китове, могат да не успеят да си намерят партньори в шумна океанска среда“, каза той, като отбеляза, че видове като гърбатите, които се събират на големи групи, е по-вероятно да не се влияят толкова от подобно шумово замърсяване.
Изследваните гласови кутии на китовете са от млади екземпляри, а не от възрастни мъжки, които пеят. Поради тази причина експертът по тези морски бозайници Джой Рейденберг обясни, че са необходими допълнителни експерименти с възрастни мъжки, за да се потвърдят резултатите.
Но Рейденберг, която работи в Центъра по анатомия и функционална морфология към Медицинското училище „Айкан“ в Ню Йорк, отбелязва, че лабораторните изследвания вероятно са най-близо до това да възпроизведат начина, по който пеят китовете. „Тъй като никога няма да можем да направим това с диво животно, тези експерименти са следващото най-добро нещо“, допълва изследователката, цитирана от Асошиейтед прес.