Държавната службичка вече няма да е толкова сладка, ето защо

Според БСК продължаващата експанзивна фискална политика може да постави под съмнение членството на България в еврозоната от началото на 2025 година Бизнесът предлага държавата да спре да плаща 100% от осигуровките на чиновниците. Това е посочено в становище на Българската стопанска камара (БСК) по повод проектобюджетите за следващата година. Работодателската организация като цяло не одобрява рамката на Бюджет 2024 и твърди, че е „проинфлационен“, предава economic.bg. Предложението си за осигуровките на чиновниците бизнесът прави, за да е равнопоставен държавният сектор на частния“ и да се спести „значителен финансов ресурс“, който иначе се поема от държавата. В момента всичките вноски на държавните служители за пенсия и безработица, както и за здравеопазване, са за сметка на държавния бюджет. В частния сектор осигуровките са разпределени в съотношение 60/40, като по-големият дял е за сметка на работодателя. Допълнителното финансиране за по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на БСК. В проектобюджета на Асен Василев са заделени около 2 млрд. лв. за увеличаване на заплатите на държавната администрация. БСК също така не одобрява исканото вдигане на максималния осигурителен доход. То отново се случва без утвърден механизъм, за какъвто се говори от няколко години насам. Според плана на Асен Василев от 1 януари таванът на осигуровките трябва да се вдигне от 3400 на 3750 лв. Размерът на максималния осигурителен доход следва да се разглежда в неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, допълва стопанската камара към позицията си. Според БСК продължаващата експанзивна фискална политика може да постави под съмнение членството на България в еврозоната от началото на 2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислен и ограничен в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност. Притеснение в БСК буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.