Сърбия забрани на българите в Босилеград да отбележат годишнината от гибелта на Васил Левски.Това е само върхът на сръбското безочие. „Комшиите“ упражняват все по-засилена политика на репресии срещу българите в Западните покрайнини. Проблеми с училищата, празниците, езика… А сега Левски… Ако до този момент сме мълчали пред гаврите на сръбските власти, то сега нямаме право. Не защото сръбската наглост е по-голяма от обикновено, а защото сега ни удрят там, където би трябвало най-много да ни заболи. Официалното становище, че честването застрашава „обществения морал“ е равнозначно на това някой да вземе и да запали българското знаме. Така или иначе, сърбита май само това не са правили още….
Защото Левски е нещо повече от историческа личност. Той е всичко онова, което по чудо сме били и като че ли само по чудо пак можем да бъдем. Левски е не просто въплъщение на националния идеал – той е самочувствието, че не сме „шибан народ“, а нация, която дълбоко в себе си има скрито едно достойнство, което надживява смъртта и времето. Ето защо позорното бездействие в този случай няма оправдание.
Тази сутрин стана ясно, че сме връчили протестна нота на Йордания, задето била допуснала да ни пратят краставици с пестициди. А протестната нота до Сърбия? А тропването по масата, което вече толкова години никой държавник не смее да предприеме? Значи може да защитаваме краставиците, а ударът по българското национално самосъзнание го проспиваме?
Жизнено важно ни е, ако искаме да запазим онази частица от достойнството на Левски, дремеща у нас, да поставим сърбите на мястото им. Не да им се усмихваме мило на съвместните посещения и не да тръбим наляво и надясно как безрезервно ги подкрепяме за членството в ЕС. С тях имаме неуредени проблеми, които ако не решим с необходимата доза агресия, ще ни костват много.
Защото сега сърбите посягат на Левски. Ако им се размине, не ми се мисли коя друга част от българската национална гордост може да потъпчат следващия път. Ако им се размине, всъщност това ще означава, че сме жалки и недостойни наследници на Левски…
