Служебният министър-председател може да бъде почти като народен представител, като за времето докато е начело на Министерския съвет, да прекъсва задълженията си от съответния пост, който заема, а не да излиза в неплатен отпуск от съответната институция – БНБ, Сметна палата, Омбудсман. Това е едно от предложенията, което може да залегне при промените в Закона за БНБ на второ четене, коментираха пред „Труд news” юристи и конституционалисти.
Народните представители ще заседават извънредно във вторник, за да решат проблема с назначаването на служебен премиер, който възникна след измененията на Конституцията.
Спешни поправки в Закона за БНБ, чрез които се променят още и текстове в Закона за Сметната палата и Закона за Омбудсмана, се оказа, че не дават отговор на въпросите около временното освобождаване на управител и зам.-управители на БНБ, председател, зам.-председател в Сметната палата или ръководството в институцията Омбудсман, за да стане някой от заемащите длъжност служебен министър-председател. Идеята бе посоченият от президента да ползва неплатен отпуск за времето на служебното правителство, както и бе гласувано в петък на първо четене.
Неплатеният отпуск обаче не е съобразен докрай с Конституцията и препраща директно към Кодекса на труда, в който обаче са добре уредени само случаи когато работник или служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години, например. Тогава обаче служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя основното си трудово възнаграждение. До 1 година е неплатеният отпуск за ООН, ОССЕ и други международни организации, а отделно има параграфи за признаване на трудов стаж по време на неплатен отпуск.
Казусът с шеф на Сметна палата, който става служебен премиер не би трябвало да е към Кодекса на труда, а съотносим към фигура, която вече се използва в Конституцията, обясниха пред „Труд news” юристи, които защитават тезата за „прекъсване на изпълнението на правомощията” за времето, в което един от изброените в основния закон е служебен министър-председател. А след като от парламента бъде избрано редовно правителство, то служебният премиер се връща в съответната институция.
Юристи коментираха, че когато сме в хипотеза на управител на БНБ или председател на Сметна палата да е служебен премиер, то преди да бъде издаден указа от президента, бъдещият служебен министър-председател определя кой от заместниците му ще го замества в съответната институция.
Спорен момент е и дали мандатът на шефа на БНБ, председателя на Сметната палата и другите изброени длъжности в Конституцията трябва да бъде удължаван, когато някой от тях стане служебен премиер. Конституционалисти са на мнение, че по-консервативното решение е престоят в Министерския съвет да е част от общия мандат, защото в случай на едновременен избор на председател и зам.-председатели, би се нарушила ротацията на един екип с друг.
