В “Книга за българския народ”, пубикувана в 1897 г., СтоянМихайловские написал: „Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото“. Непросветността (опростачването) на народа е едно от най-големите престъпления на политиците, което – за голямо съжаление – ги прави по-лесно избираеми. Подобно е състоянието и на Българския футболен съюз (БФС), където е много трудно да бъде избран за президент човек с мозък и душа, когатопредишният и новоизбраният президент са с половин мозък и половин душа.
„Това не е справедливо!“ (That’s not fair!) – знаят го и маймуните на проф. Сара Броснан от университета в Атланта, Джорджия, САЩ(Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Res 2006; 19:153-185). Тя описва експериментите си с маймуните Нанси и Унни: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато ѝ даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицатапо нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някого, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост“.
Просветените и човеколюбиви българи, тяхната мисия е да хуманизират политиката, обществото, бизнеса.И футбола.Да издигнат етиката и образованието за ценностен модел на поведение. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – пример за подръжание(role model) за почтен и ерудиран водач на партията „Българска демократична общност“. Много малко избиратели, обаче, го разбраха, когато кандидатства за президент на България на изборите през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика в избора е вследствие надебилизирането (оглупяването) на избирателите, при което ще повторя – политиците за съжалениестават по-лесно избираеми. Както при избора за нов президент на БФС. Много голяма е разликата– интелектуално и начин на мислене-правене – между кандидатите Димитър Бербатов и Георги Иванов – първият е играл във водещи клубове в Германия, Англия и Франция и е известен в цял свят, вторият има няколко мача във Франция и Турция и persona incognita almondo(непознат човек в света).Бербатов e много различен от Иванов в мисленето и правенето – нали си спомняте, че втората му автобиографична книга е озаглавена „По моя начин“. Също така –„едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш различен“ (Франсоа Волтер).
БФС е една вариация на общата тема за несправедливостта в историята не само на България – бедни и богати, гладни и охранени, неграмотни и образовани, (у)бити и охранявани. „Между нас и вас зее голяма пропаст“ (Лука, 16:26). Така,в света шества „Триумфът на несправедливостта: Как богатите избягват данъците и как да ги накараме да плащат“, описан от Емануел Саец и Габриел Цукман (Saez E, Zucman G. The Triumph of Injustice: How the Rich Dodge Taxes and How to Make them Pay. WW Norton & Company. 2019).Затова диагнозата, поставена отсветовноизвестния художникКазимир Малевич (1878-1935), още е актуална:“Вече няма хора, има безпредметен свят – затова напълно премахнах лицето на човека и всичките му особености“ и „нарисувах“ портрети на стария и новия президент на БФС:
