На кръгла маса “Ефекти и дефекти на санирането на сгради в България” ще бъде направен анализ на резултатите от националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради.Инвестираха се много пари, санираха се много сгради, но това са количествените показатели. Това, което остава за хората, е качеството, защото това е тяхната среда, коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на УС на Алианс за висока строителна култура. Алиансът ще направи безвъзмездно обследване на 10 вече санирани сгради и на десет, чието саниране предстои, съобщи той. Приемат се заявки, ще бъдат обявени критерии, по които ще бъдат класирани кандидатите.По думите му санирането би следвало да се занимава изцяло с техническото състояние на сградата – не само с нейната конструктивна здравина, а и с нейните инсталации. Ако си представим сградата като организъм, то санирането е цялостен преглед, пълна проверка на всичко, за да се вдъхне нов живот, изтъкна инж. Тодоров.Целта на санирането е не само да подобри енергийните показатели. То трябва да даден нов тласък в жизнения цикъл на сградата, категоричен е експертът.Противопожарните ивици, които се правят с каменна вата, на фасадите се виждат, но под тях има горим материал, който обезсмисля самите ивици, а това го знае всеки проектант. Нещо, което изглежда правилно, когато се погледне от експерт, изглежда не е така, даде пример Стоян Тодоров.Качеството е нещо дефинируемо. В България на него се гледа като на тема, която може да се интерпретира. Когато има ясен критерий, тогава може да се изисква и качество, заяви специалистът, като коментира паднали при последните бури изолации на неотдавна санирани сгради. Инженерингът е абсолютно порочен модел на работа, в който проектантът се подчинява на строителя. Това е като да сложите каруцата пред коня, изрази мнение инж. арх. Стоян Тодоров в предаването “Хоризонт до обед”.Защо и новата програма предвижда инженеринг? Защото е по-лесно за администрацията, но това става за сметка на качеството и непрозрачна бизнес среда, добави Тодоров, който има собствена практика в Мюнхен.”Сега, икономисвайки от проектирането, давайки му по-малка важност или почти никаква, за да стане уж по-бързо и по-евтино, но става по-скъпо, защото тези пари отиват като запас при строителя. В Германия никъде не се практикува по този начин.”На времето на подарените 100%-ови санирания му идва краят, но това е положително, защото когато самият собственик съинвестира, това ще породи по-високи изисквания, подчерта експертът.”Тези пари хората така или иначе ги дават. Вместо да ги дават за ток и за парно, по-добре да ги инвестират в изолация.”
Санирането вече става платено