Ще бръкне ли новият държавен бюджет в джоба ни? Вижте цифрите и фактите

Има ли рискове за бюджета за следващата година? И може ли да разклати стабилността на управлението? Темата коментираха икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика, финансистът Владимир Сиркаров и икономистът и финансов анализатор Борис Петров.
Сред промените в данъчните закони е и предложението за актуализиране на данъчната оценка на сградите на всеки 2 години.

„Увеличението на данък „Сгради” беше абсолютно нечестно да не се обявява преди изборите. Те бяха онзи ден. Явявате се на избори, не казвате, че ще вземете пари от хората, а то ще удари практически всички, защото собствеността на жилищата в България е 90%”, коментира Красен Станчев пред Нова телевизия.

„Има много по-разумни начини за финансиране на общински разходи. Трябва да бъдат преразгледани някои неща, като например за боклука. Тези, които имат повече боклук, да плащат повече. Но да ударите всички по този начин, без никакво обсъждане, е пълно безобразие и това е политика на този човек. Така се случи и с 15-процентния данък – без никакво обсъждане, още като служебни министри те го утвърдиха”, заяви Станчев.
„С данък „Сгради” на всички ще се увеличи вероятно с около 50% плащането”, заяви Станчев. „То е малко като плащане, но не се прави така, това е безобразие”, смята той.

„Данък „Сгради” е стъпка към по-голяма фискална децентрализация на общините. Явно е, че това е необходимост. Има общини, които са задлъжнели и те трябва да си изплащат задълженията. Има нужди за изграждане на инфраструктура, особено там където има много строителство като в София. Всяка община решава за своята данъчна ставка. Ще е по-малко от ръста на данъчната база”, каза Борис Петров.

„Генерално, виждаме в пакета от данъчни промени, че няма никаква синхронизация и идея за обща политика. Виждаме на парче, някои дори доста екстравагантни предложения, които аз се чудя защо се анонсират и предлагат при положение, че фискалният ефект ще е минимален. Примерно облагането на бакшишите. Това не виждам как ще стане, защото ако има такава хипотеза, то бакшишът трябва да бъде платен на пост-терминал с карта, да има такава транзакция”, заяви Владимир Сиркаров.

„Това са мерки, които и за Министерството на финансите е ясно, че няма да сработят, но това внася напрежение. Виждаме, че примерно по най-нашумялата тема, свързана с евентуалното вдигане на ДДС, т.е. връщането му на 20% за заведенията, тук се играе една политически игра, в която се правят някакви компромиси, за да може политическите формации, които оформят властта в момента, да са добре със своите контрагентни и потенциални избиратели”, заяви Сиркаров.

„Тези мерки, свързани с намаляването на ДДС, диференцирано за някой стоки и услуги, за някой сектори, реално беше анти COVID мярка, след това продължи като след COVID възстановяване. Реално изравняването на ДДС е по-справедливият начин, защото имаше доста сектори, които не получиха подобно намаление, а заслужаваха”, каза Сиркаров.

„Ако се говори за данъчна децентрализация, което е изключително важно, по-скоро трябва да се говори за това част от събирания подоходен данък на място да остава в ръцете на общините”, смята Сиркаров.
По отношение на облагането на бакшишите, според Красен Станчев това е неприложимо и неправилно.

„Ако аз съм ви готвач и вие харесвате това, което съм ви поднесъл, е ваша работа дали да ми кажете „Благодаря”, или не”, коментира Станчев.