Доц. д-р Милен Тодоров е ръководител на Департамента по езиково и подготвително обучение към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ от началото на 2024 г.
В Департамента по езиково и подготвително обучение към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, освен обучения по чужд език за българи, се предлага и курс по български език за чужденци, които са се установили в Бургас и областта.
Доц. д-р Милен Тодоров е ръководител на Департамента по езиково и подготвително обучение към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ от началото на 2024 г. Той има богат опит и практика в разработването на специализирано електронно учебно съдържание. Той е бил ръководител на Центъра за дистанционно обучение от 2018 г. до 2023 г.
– Доц. Тодоров, каква е ролята на Департамента по езиково и подготвително обучение като звено в структурата на университета?
– Обучението по чужд език е включено във всички специалности, по които се осигурява обучение на студенти и докторанти в Бургаския държавен университет. С отбелязването на 60—тата годишнина на университета през 2023 г. се свързва и началото на обучението по чужд език, което започва в далечната 1963 г. В тази връзка, успехът в чуждоезиковото обучение се дължи на натрупания опит и дългогодишен принос на голям брой преподаватели, видими и днес.
Департаментът със своя академичен състав от 14 преподаватели осъществява успешно сътрудничество с всички факултети в университета, което осигурява обучението на студенти в повече от 70 специалности в 18 професионални направления. Специално място намира и едногодишното подготвителното обучение, което се провежда за чуждестранни студенти, които избират специалност на български език.
Извън обучението на студенти, департаментът организира и провежда обучения по чужд език за преподавателския състав на университета, с цел поддържане и повишаване на езиковата компетентност.
– Какви са възможностите за развитие на департамента, предвид нуждите от езиково обучение?
– Промените, които настъпиха в начините за комуникация показаха, че множество професии могат да се практикуват и с отдалечен достъп, практически до почти всяка географска точка. Това е и причина, поради която студентите откриват стимул за овладяване на чужд език.
Предвид профила на поколението Z, към което принадлежат по-голямата част от нашите студенти, поставяме фокус върху съвременните технологии за обучение. В тази връзка усилията, които влагаме в актуализация на учебните ресурси и достъпността им в дигиталното пространство е подобрението, което считаме, че съответства на очакванията на нашите студенти.
Интересът към езиково обучение от външни потребители беше значително повишен в резултат от срещите на ректора на университета проф. д-р Христо Бозов с кметовете на общини и представители на бизнеса в Югоизточен регион. В резултат на това беше разработена програма за обучение на служители в общинска администрация. В зависимост от необходимото езиково ниво, обученията могат да бъдат проведени в присъствена, онлайн или хибридна форма. Аналогични курсове могат да бъдат проведени и за служители на други организации и компании от бизнес сектора в съответствие с индивидуалната потребност от езикова квалификация.
– В университета се обучават чуждестранни студенти по медицина. Каква е Вашата роля?
– Утвърждаването и популяризирането на Медицинския факултет като значим образователен център в България създаде възможност за привличане на вниманието и на чуждестранни студенти. Като резултат през 2023 г. започна обучение на първите студенти по медицина с преподаване на английски език. Обучението по български и латински език, като част от учебната им програма, беше ново предизвикателство за департамента. Наред с основния курс, чуждестранните студенти следва да овладеят български език на високо ниво, покривайки спецификата на медицинската терминология. Без тази подготовка задължителната стажантска практика в болнична среда не би могла да се осъществи. От друга страна не бива да пропуснем факта, че съществува вероятност част от студентите да останат и да практикуват тази важна професия в България, а защо не и в нашия град.
– Бургас, като туристически град посреща много чужденци. Те попадат ли в обсега на обученията на департамента?
– Привлекателността на Бургас в редица случаи се оказва и предпоставка за по-продължително пребиваване на чужденци в града, както и на територията на областта. В зависимост от възрастовата група, както и от рутината на ежедневието, овладяването на разговорен български език не се свързва със сериозни затруднения. Когато обаче възникне необходимост от контакт с институции, системата на здравеопазване или възможност за трудова реализация ситуацията се променя. Тогава става ясно, че владеенето на базов разговорен български език не е достатъчен. И ето в този момент обучението по български език, което се предлага от департамента може да бъде полезно и ефективно решение.
Езиковият курс по български език за чужденци е съобразен с езиковата рамка като покрива нивата от A1 до C2. За удобство е създаден информационен уеб сайт с възможност за онлайн регистрация за участие. При сформиране на група за обучение съществува възможност за гъвкавост по отношение на учебния график.
– Университетът участва в множество активности включително и международни. Какъв е приносът на департамента?
– Международното сътрудничество е водеща дейност в резултат, на което университета постигна разпознаваемост като търсен партньор и съвременен изследователски център. Участието на екипа на департамента и тук има съществен принос. Преподавателският състав подпомага организирането и провеждането на различни международни събития. Наред с най-широко използваните езици съществува и възможност за провеждане на събития с ползване на по-специфични езици като китайски и японски език.
По отношение на научна дейност, академичният състав на департамента провежда проучвания по различни теми, а резултатите се представят на национални и международни научни форуми.
Освен теоретичните изследвания поставяме фокус и върху приложната изследователска дейност. В тази връзка искам да отбележа, че аз и моят екип работим по пилотен проект, свързан с установяване на езиковите бариери, които затрудняват комуникацията лекар /медицински състав/ – чуждестранен пациент.
