Има няколко начина за забавяне на процеса на износване и намаляване на риска от протезиране на колянната става
Д-р Александър Ангелов, дм, е специалист ревматолог в МБАЛ „Бургасмед“, преглежда и в ДКЦ „Бургасмед“, включително по НЗОК. Той завършва Медицински университет – София и специализира ревматология в най-голямата ревматологична клиника в България към УМБАЛ “Св. Иван Рилски“ – София, преминава и множество обучения в чужбина. През май 2024 г. д-р Ангелов успешно защитава дисертационен труд относно сърдечносъдовия риск при артрит и придобива образователната и научната степен „доктор“. Автор е на множество научни публикации, изнасял е презентации на редица конференции по ревматология, съизследовател е в различни клинични проучвания.
– Д-р Ангелов, пациенти с какви оплаквания преобладават при вашите амбулаторни прегледи и при кои най-често се налага хоспитализиране? – В амбулаторната ми практика най-често се срещат пациенти с възрастово асоциирани промени, като остеоартроза и остеопороза, и възпалителни ставни заболявания като подагра, ревматоиден артрит и спондилоартрити, включително анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, постинфекциозен реактивен артрит и артрит, свързан с възпалителни чревни заболявания като болест на Крон и улцерозен колит. В ежедневната практика е необходима диференциална диагноза на по-редки и тежки състояния като съединително-тъканни заболявания, системен лупус еритематозус, прогресивна склероза и васкулити. Преобладават оплакванията от болки, оток и скованост в ставите, странни обриви, повишена умора и други системни симптоми. Хоспитализацията е най-често необходима при пациенти с по-тежко протичане, влошен ставен синдром и необходимост от диагностично и терапевтично уточняване, особено когато има сериозни усложнения като бъбречна недостатъчност. В тези случаи е важно пациентите да получат комплексно лечение и наблюдение.
– Според общите представи ревматичните заболявания се свързват едва ли не само с хора в по-напреднала възраст, но така ли е наистина?
– Въпреки че остеоартрозата и някои дегенеративни заболявания са по-чести сред възрастните хора, ревматичните заболявания могат да засегнат хора от всички възрасти. Някои артрити, както и системният лупус, дори по-често започват в по-ранна възраст. Също така, ювенилният идиопатичен артрит е специфичен за деца и юноши, но това е обект на колегите педиатри. Важно е да се знае, че ревматичните заболявания имат многообразни прояви и могат да засегнат както младите, така и възрастните, което изисква индивидуален подход към диагностиката и лечението.
– Кои от най-честите ревматични заболявания са предотвратими и ако са такива, какви стъпки трябва да предприемем?
– За съжаление, няма доказана превенция за много от ревматичните заболявания, тъй като те често имат генетична предразположеност и автоимунна природа. Въпреки това, някои аспекти от начина на живот могат да намалят риска и тежестта на тези заболявания. Здравословната диета, редовната физическа активност и поддържането на здравословно тегло могат значително да помогнат. Има научни данни, че заболяванията протичат по тежко при пушачи, за това избягването на тютюнопушенето е важно. Ранното диагностициране и лечение на симптомите също играе ключова роля в предотвратяването на усложнения и постигането на устойчива ремисия.
– А кои са напълно лечими?
– Повечето ревматични заболявания са хронични, но някои могат да бъдат значително повлияни, особено, ако бъдат диагностицирани и лекувани рано. Например, реактивният артрит, който се развива след определени инфекции, може да бъде излекуван чрез лечение на основната инфекция и контролиране на симптомите. Лаймската болест, която може да причини артритни симптоми, също е лечима с подходящо антибиотично лечение, ако бъде диагностицирана навреме. Саркоидозата може да претърпи спонтанна ремисия, при която симптомите изчезват без необходимост от лечение. Но трябва да се подчертае, че има много условности и в някои случаи има частично персистиране на някои оплаквания.
– Доколко износването на колянната става има нещо общо и с ревматологията и съществува ли възможност да се забави този процес или изобщо да не се стига до протезиране?
– Износването на колянната става, известно като остеоартроза или остеоартрит, е често срещано състояние в ревматологията. Това е дегенеративно, обикновено възраст асоциирано заболяване, засягащо цялата става като орган от хрущял до кост, връзки и мускули. Обикновено симптомите са са болка, скованост, ограничена подвижност, промяна във формата на ставата. Ревматолозите играят важна роля в управлението на симптомите и забавянето на прогресията.
Има няколко начина за забавяне на процеса на износване и намаляване на риска от протезиране на колянната става. Поддържането на здравословно тегло е от съществено значение, тъй като излишните килограми поставят допълнителен стрес върху ставите. Редовната физическа активност, особено упражнения за укрепване на мускулите около колянната става, може да подобри стабилността и да намали болката. Физиотерапията и използването на противовъзпалителни медикаменти също могат да помогнат.
При изразен оток може да се извърши артроцентеза за изтегляне на течността и да се приложи вътреставен медикамент, който може да намали възпалението и да облекчи болката. Своевременното диагностициране и лечение са важни за поддържане на качеството на живот. С подходящи мерки и терапии много пациенти могат да избегнат или значително да отложат нуждата от протезиране на колянната става. Тази философия важи до голяма степен и за други стави например като тазобедрената.
– Необходимо ли е след преживяна травма да се търси и ревматолог и в какви случаи?
– При явна травма основна роля имат колегите със специалност ортопедия и травматология. Ревматолозите са ключови при неясна генеза на болката. Но в определени случаи е важно да се консултирате с ревматолог. Например, ако има подозрения за развитие на комплексен регионален болков синдром (алгодистрофия или синдром на Зудек), който се характеризира с продължителна и интензивна болка, оток и кожни промени. Ревматологът може да помогне с диагностика и подходящо лечение за облекчаване на симптомите.
Също така, при пациенти с псориазис има феномен, при който след травма може да се развие хиперактивирано възпаление на мястото на увреждането, което увеличава риска от артритни последици. В тези случаи ревматологът може да оцени състоянието и да предложи подходяща терапия за предотвратяване на развитието на псориатичен артрит.
Консултацията с ревматолог е препоръчителна и ако след травмата се появят необясними симптоми като продължителна болка, оток или скованост в ставите, които не се подобряват с времето. Ранната намеса на специалист може да предотврати усложнения и да подобри възстановяването.
