Вместо мото:За откривателя на кварките, странните елементарни частици, проф. Мъри Гел-Ман (1929-2019) eдно американско списание написа: It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men With Half a Brain. („Не може да бъде лесно на човек с пет мозъка в свят с много хора с половин мозък.“)
Преди 2-3 години няколко вестника публикуваха есето ми „В очакване на „българин, спуснат от машина“ – неочаквана помощ, описвана в древногръцки трагедии, където безизходните ситуации се разрешават от “Бог, спуснат от машина“ (Deus ex machinа). Но не на сцената на 47-то, 48-от, 49-то, сега и на 50-то НС. За което едно списание написа: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа в страна с много депутати с половин мозък и половина душа“.
Като са такива депутатите, защо хората ги избират и преизбират? Само 12 „Величия“ от 240 са новоизбраните дeпутати. Откакто съм научил, че човеците произхождат от трудолюбивите маймуни (Дарвин в „Произход на видовете”), търся, но не намирам, отговор на „защо мързелът не превръща човека в маймуна, а го превръща в депутат в НС?“
Веднъж философът Александър Стойчев ми разказа историята на Ярослав Хашек за кита в река Вълтава. Хашек разказал историята на всички журналисти, те писали в техните вестници, събрали се много журналисти, включително и от чужбина – да посрещнат кита, който и досега не е дошъл във Вълтава.
– Хората искат да знаят нови, макар и лъжливи истории – обобщифилософът.
Както казват италианците: Se non е vero, е ben trovato. (“Може да не е вярно, но е добре измислено”). Медиите пропагандиратза онези политици и партии, които им заплащат повече, насаждат заблуди и фалшиви новини, не споделят критиките за тях – когнитивна война (CogWar– Cognitive Warfare), в която мишени са първичнитечувства, заложени в човека – страхът от глад и надеждата за добро. „Нахрани пък тогава искай добродетелни хора“ (Достоевски). Пропагандират и дезинформират, а ние, според образованието и житейския си опит,вярваме или не им вярваме.
В книгата “Хоризонталното общество” английският историк проф. Лоуренс Фридманпише: “Модерното общество е различно от традиционното в смисъл, че е по-хоризонтално. Без да са в непосредствен контакт, хората в хоризонталното общество са заедно чрез радиото, телевизията, вестниците и интернета”.
Чрез всекидневното експониране на определени личности, медиите правят от тях знаменитости, наричат ги„лидери“, “звезди”, “елити”, „легенди“ – политици, певци, спортисти, рядко, почти никога, учители, учени, поети, лекари. Необразованите и наивните тръгват след тези маркетингови знаменитости. И обществото се напълва с хоризонтални хора –Homohorizontalis е “нивелиран, хомогенизиран”, манипулиран, (ре)програмиран, индоктриниран, бойкониранчовек. Отнася се и за много от гласуващите избиратели – те не разбират посланията на „новите хора“-кандидат депутати(Hominesnovi) и предпочитат да гласуват за онези, които продължават да ги манипулират със съблазнителни обещания за dolce vita („сладък живот“) – един кошмарен бойковъртеж на лъжи(вижте „Изборите: нови партии срещу старомутрието“,публикувано на 4 юни 2024-та в Eurochicago.com – в хартийните вестници има цензуратура).
“Какво е лечението?” –през 1837 г. Ралф Емерсън запита американското общество, манипулирано от английското влияние. “Господин Президент и Господа, това доверие в нетърсената сила на човека принадлежи без съмнение на Американския Учен – в една уредена страна, той е ManThinking („Мислeщият човек“).
Като заменим „американското общество“ с „българското“, нашият призивзвучи така: “Какво е лечението? – ние питаме българското общество, манипулирано от американското и рускотовлияние. „Господа политици, това доверие в нетърсената сила на човека принадлежи без съмнениена Българските Учители, Учени, Поети и Лекари – в една уредена страна, те са най-мислeщите и най-емпатичните хора“.*
Ето защовъвеждането на образователен ценз при гласуването може да енай-доброто лечение на българската избирателна система, целящо постигането на истинскадемокрация – “аристокрация на заслуги”, според Платон. И според известният английски философАнтъни Грейлин: „За да стане демокрацията ефективна, ние се нуждаем от образование, информирани, мислещи граждани, които вземат смислени решения.“И, разбира се, според големият Учител Теодосий Теодосиев – Vox Teo Vox Dei.
Затова няма да си изморя да повтарям: Наред с Учителите, Учените, Поетите и Лекарите, и Политиците имат мисията да хуманизират политиката и обществото. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – пример за подражание за почтен и ерудиран Човек, който беше водач на партията „Българска демократична общност“.Много малко избиратели, обаче, разбраха Господин Тонев, когато той кандидатства за президент на РБ през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат от хронично подържаната необразованост на много от избирателите, което прави по-лесно избираеми популистките политици от старомутрието.
Тревогата ми, че и при изборите на 9 юни 2024 г. може да стане същотоза съжалениесе сбъдна, например, за Hominesnovi от „Единение“, „Синя България/КОД“ и „Ние идваме“, които са със значително по-стойностна интелектуална и морална характеристика от тази на водачите на старомутрието, гласуваха незабележимо малко избиратели.
Вярно е, че„Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото“ (Стоян Михайловски, от „Книга за българския народ“).Ноне приемам, разбира се, просташко-арогантното писане на един политолог от семействоХамелеонови: „Не знам, дали българският народ е малък, но е много прост“.
И така достигаме до щафетата на кризите: Образователната криза води до избирателна криза, която е причина за политическа криза с всички последствия от нея – демографска, здравна, духовна, научна, културна, икономическа, съдебна икоалиционна криза,последната илюстрирана с нейния автопортрет:
Политиците се обединяват от правото на открита нечестност. –Ф.М. Достоевски, перифраза
Важнослов ркеМс/ – тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.
Както в „Пир по време на чума“ (Пушкин) или както в „Любов по време на холера“ (Маркес) – тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.
Срещу унизителния страх, неверието, ожесточението, глупостта и развалата, срещу проституцията с думите и празното дрънкане – да изправим на сцената „от упор“ силното слово на Миряна Башева, един апостол на съвременната българска поезия.
„Ако сме хора“ – да си припомним нейния ултиматум „за свобода, любов и смърт – това е друго нямаме“; да поемем болката на вселенската ѝ душа; да се заслушаме в толкова живия и днес глас на поетесата – и да чуем как
…над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно надигат любопитни глави
Мислещите тръстики.
За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост.
За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие.
Надяваме се – и за зрителите на Театрална работилница „Сфумато“.
Маргарита Младенова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* За духовните хора, за светската власт и духовната, за това, че „в целия християнски свят има ужасно отстъпление от християнството“ и за някои неканонични прояви на „много владици“, вижте статията „Юни на изборите“ от Иван Стамболов-Сула в „Труд News”, 8–9 юни 2024 г. И още нещо много важно от автора: „Накратко: трябва да запазим целостта на Църквата“.
Как да я запазим, като итамимамилиарди, за които владици и митрополити се карат, като политиците, където също има милиарди пари?
Все пак, „когато попитали един светогорски монах дали всички ще се спасят, а той отговорил: „Не, не всички. Само онези, които искат“ – сети се Иван Стамболов-Сула, един от най-ерудираните българи, и допълни: „Не Църквата трябва да отиде при хората, а хората да дойдат в Църквата, ако искат да се спасят“.
Като стана дума за пари, ето първо информация колко избори са проведени през 2021–2024 г. в България: общо 8 избори – 6 за НС, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. Данните (2021–2023) на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) показват, колко милиона лева са изразходени заизборите през тези 3 години, показано на графиката:
като в „Пир по време на чума“ /Пушкин/ или както в „Любов по време на холера“ /МаВркес/ – тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.
За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост.
За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие.
Надяваме се – и за зрителите на „Сфумато“
Маргарита Младенова