Американските войници ще пристигат на едно от петте пристанища и ще бъдат насочвани по предварително планирани логистични маршрути, за да се противопоставят на евентуална атака от страна на Москва, съобщиха официални лица, цитирани от британския всекидневник.
Това се случва на фона на предупрежденията на висшите ръководители на Алианса, че западните правителства трябва да се подготвят за конфликт с Русия през следващите две десетилетия.
Логистичните маршрути се превърнаха в ключов приоритет, след като на срещата на върха във Вилнюс, Литва, миналата година лидерите на НАТО се съгласиха да подготвят 300 хил. войници, които да бъдат поддържани в състояние на висока готовност за защита на алианса.
Съществуващите планове предвиждат американските войски да пристигат на нидерландски пристанища, след което да се качат на влакове, които да ги транспортират през Германия и по-нататък до Полша.
В случай на руско нахлуване на територията на страна или страни от НАТО американските войски ще бъдат изпратени на пристанището в Ротердам, преди да бъдат транспортирани на изток.
Но зад кулисите се правят уговорки за разширяване на маршрутите и до други пристанища, за да се гарантира, че сухопътната комуникационна линия не може да бъде прекъсната от силите на Москва, посочва „Дейли телеграф“.
Генерал-лейтенант Александър Солфранк, началник на логистичното командване Jsec на НАТО ( Joint Support and Enabling Command/Съвместно командване за поддръжка и осигуряване), заяви пред „Дейли телеграф“: „Украйна страда много от руските атаки с ракети с голям обсег на действие срещу логистичните системи.“
Ако силите на НАТО, влизащи от Нидерландия, бъдат засегнати от руски бомбардировки или северноевропейските пристанища бъдат разрушени, алиансът ще премести вниманието си към пристанищата в Италия, Гърция и Турция.
От италианските пристанища американските войски биха могли да бъдат превозени по суша през Словения, Хърватия до Унгария, която има обща граница с Украйна.
Съществуват подобни планове за транспортиране на сили от турските и гръцките пристанища през България и Румъния, за да достигнат до източния фланг на алианса.
Изготвят се и планове за транспортиране на войските през пристанища на Балканите, както и през Норвегия, Швеция и Финландия.
През последните пет години Jsec извършва оценки, за да открие различни маршрути, които биха могли да се използват за транспортиране на войски за справяне с руско нахлуване.
Пристанищата в Северна Европа – в Нидерландия, Германия и балтийските държави – се считат за особено уязвими за руски ракетни атаки.
Генерал-лейтенант Солфранк заяви: „Всичко е създадено така, че да съществува необходимата устойчивост – здравина, резерви и дори излишък.“
Но след предупрежденията, че НАТО разполага само с 5% от необходимата противовъздушна отбрана, за да покрие източния си фланг, командващият Jsec е загрижен за възможностите на ПВО капацитета за защита на ключовите логистични центрове.
„Това трябва да доведе до извода, че е ясно, че огромните логистични бази, както ги познаваме от Афганистан и Ирак, вече не са възможни, защото ще бъдат атакувани и унищожени много рано в една конфликтна ситуация.“
„Що се отнася до противовъздушната отбрана… Тя винаги е оскъдна. Не мога да си представя ситуация, в която да разполагате с достатъчно противовъздушна отбрана. Това е добър пример, който илюстрира военния принцип: „Ако искаш да си силен навсякъде, не си силен никъде.“
