Отново се прогнозират проблеми със спешната помощ
Повече от половината места в Спешните центрове остават незаети, а в системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. Това съобщиха от Съюза на парамедиците в България по повод днешния световен ден на спешната помощ. Според тях и това лято се очакват проблеми със спешната помощ по морето.
Председателят на съсловната организация Ива Пехливанска твърди пред БТА, че тази година няма планове да се командироват лекари от други места за морето в разгара на сезона. Така например в Несебър през целия летен период дежурят само два спешни екипа. Имайки предвид, че през летните месеци населението се увеличава почти тройно в този район, тези два екипа не могат да обслужат нуждаещите се, бави се обслужването и на адресите и на спешното транспортиране, обясни Пехливанска.
Съюзът е направил анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за спешна помощ в страната. Във всеки един от Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) търсят поне 10 лекари, посочват те. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много, смятат от съюза. Оттам посочват, че според отговор на писмо от Министерството на здравеопазването това е в правомощията на всеки директор на ЦСМП и не може да бъде централно разпоредено от министерството.
В повечето държави от Европейския съюз отдавна е направен анализ, че лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи. Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%, посочват от организацията. Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип, допълват оттам.
У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове, смятат от организацията. Оттам посочват, че всичко това се измерва в изгубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на „златния час“ при тежки спешни състояния и инциденти, именно заради тази липса.
Според Съюза на парамедиците друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешната помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал. Без подобна подготовка е невъзможно да работиш в спешна помощ в Евросъюза, а тук заради липса на кадри се назначават лекари, които нямат нищо общо с оказването спешна медицинска помощ, а оттам страда качеството, смятат от Съюза.
