„Всеки човек си припомня дните, в които е бил ученик, своите учители, университетски преподаватели и това го вълнува по един по-особен начин“, добави той.
Той е убеден, че Празникът ни събужда, за да си спомним да „бъдем нещо повече от хора, които ядат пуканки пред телевизора“.
„Това е празник на спомена за това, че не идваме от нищото и няма да отидем в нищото“, подчерта професорът.
Проф. Вълчев определи времето, в което живеем, като „специфично“. „Трябва внимателно да впишем словото, грамотността и литературата в този променящ се свят! Не го ли направим, ще е голяма грешка“, подчерта той.
„Езикът и споменът са двете големи и основни неща. Университетът винаги е имал задачата да създаде мост между народа и елита – това е начинът, ако искаш да влезеш в малцината, които взимат решения за това общество“, убеден е проф. Вълчев.
Библиотеките трябва да се върнат към първичното си естество и функция. Особено във времена, в които „световните бази данни напират през интернет, заяви той.
„Основният дълг на човека е да усъвършенства това, което Господ му е дал – на едни е дал едно, на други – друго. Човек трябва да положи усилия да го усъвършенства и да го остави на тези, които идват след него. Затова помним учителите си и университетските си преподаватели“, обясни проф. Вълчев.
„Нищо не е загубено!“, констатира професорът.