За най-ранните стадии на болестта е възможно ендоскопска резекция на тумора. Провежда се в клиниката по гастроентерология и е най-щадящият метод, коментират специалистите от “Сърце и мозък”
Д-р Милена Перухова извършва рутинно горна, долна ендоскопия, перкутанни интервенции под ултразвуков контрол, както и конвенционална и доплер ехография. Д-р. Перухова има опит в лечението и проследяването на пациенти след чернодробна трансплантация. Била е преподавател на студенти по медицина на СУ „Св. Климент Охридски“.
Д-р Димо Митев е специалист хирург с дългогодишна практика. Професионалните му интереси са свързани с минимално инвазивната гръдна хирургия, реконструктивната хирургия и онкохирургията. По тези теми публикува статии в научни списания. Преминал е редица обучения при водещите световни гръдни хирурзи и е сертифициран за извършване на еднопортални VATS резекции при доброкачествени и злокачествени заболявания на бял дроб.
– Каква е честотата на заболяване и кои възрастови групи страдат най-често от рак на хранопровода?
– По данни за 2018 г. от карцином на хранопровода са починали около 600 000 души в света. Честотата в различните региони на света варира, но заболяването показва трайна тенденция към повишаване на новодиагностицираните случаи в сравнение с преди десет години. Карциномът на хранопровода се нарежда на шесто място по причина за смъртност от онкологични заболявания и се среща три пъти по-често при мъжете. За съжаление се диагностицира в късен стадий и прогнозата при тези пациенти не е добра.
– Кои са рисковите фактори?
– Съществуват два основни типа на това заболяване – плоскоклетъчен карцином и аденокарцином на хранопровода. Плоскоклетъчният карцином е свързан с рискови фактори като тютюнопушене, употреба на алкохол, ниска консумация на плодове и зеленчуци. Има научни данни, че хроничната консумацията на твърде горещи напитки също може да бъде причина за развитието на този тип карцином. Аденокарциномът се развива най-често при пациенти с дългогодишни оплаквания от киселини и парене зад гръдната кост, т.нар. рефлуксна болест на хранопровода. Честите епизоди на рефлукс на стомашно съдържимо води до хронично възпаление на лигавицата на хранопровода, което в определен етап може да доведе до злокачествено израждане на клетките. Състояния като Баретов езофагит се смятат за преканцерозни и проследяването на тези пациенти чрез редовни ендоскопски изследвания е от изключителна важност за прогнозата им. Много важен рисков фактор, свързан с развитието на аденокарцинома на хранорповода, е наднорменото тегло (особено в абдоминалната област – висцералното затлъстяване).
И двата вида хранопроводен карцином се наблюдават предимно при пациенти над 60 г., като мъжкият пол е засегнат от 3 до 7 пъти по-често.
– Какви са симптомите на това заболяване и защо се диагностицира в толкова късен стадий?
– Установено е, че симптоми при това заболяване се наблюдават едва когато над 60% от луменът (кухината) на хранопровода е ангажиран от раков процес (което за съжаление означава, че процесът вече е в напреднал стадий). Първият и най-чест симптом е свързан с усещане за невъзможност храната да преминава към стомаха. Първоначално пациентите съобщават, че не могат да преглъщат твърди храни, след което това усещане става валидно и за течности. Появява се болка зад гръдната кост при преглъщане. Пациентите също могат да имат оплаквания от гадене, връщане на храна към устната кухина и повръщане.
Отслабването на тегло е много чест симптом на заболяването. Когато заболяването напредне, може да засегне органите на дихателната система (трахея и бронхи). В такива случаи пациентите се оплакват от упорита кашлица, чести инфекции и кръвохрак.
– Как се диагностицира това заболяване?
– Основният диагностичен метод при карцинома на хранопровода е гастроскопията. Този метод позволява детайлното оглеждане на лигавицата на хранопровода по цялото му протежение. При установяване на суспектни зони от лигавицата за злокачествен процес, гастроскопията позволява вземане на биопсия за хистологичен анализ.
За определяне стадия на заболяването се прилага извършване на така наречената ехо-ендоскопия и компютърна томография на гръден кош и корем с контраст. Когато се събере пълната информация за вида на тумора и неговото разпространение, конкретните случаи се разглеждат на онкологична комисия. Лекари гастроентеролози, гръдни хирурзи, лъчетерапевти и онколози участват активно в лечението.
– Какви възможности за превенция съществуват?
– Стратегиите за превенция на заболяването се фокусират предимно върху контрол на рисковите фактори. Не всички случаи могат да бъдат предотвратени, но промяна в навиците на пациента, както и своевременна диагностика и лечение на преканцерози, могат значително да намалят риска. Препоръките, свързани с начина на живот, са за по-голяма физическа активност, избягване употребата на тютюн и алкохол, контрол на телесното тегло в здравословни граници чрез прилагане на здравословна диета, богата на фибри и антиоксиданти, както и ограничаване приема на ултрапреработени храни и червени меса. При високорискови пациенти се препоръчва провеждането на редовен ендоскопски скрининг.
– Как се лекува ракът на хранопровода?
– Лечението е строго индивидуално и се определя персонален терапевтичен план. Под внимание се вземат разположението на тумора, неговият вид и стадият, в който е диагностицирано заболяването. От особена важност е общото състояние на пациента. Планът за лечение на всеки пациент се определя след мултидисциплинарно обсъждане, в което пациентът участва активно.
За най-ранните стадии на болестта е възможно ендоскопска резекция на тумора. Провежда се в клиниката по гастроентерология и е най-щадящият метод. При по-големите тумори, обхванали стената на хранопровода, но без далечни метастази, основното лечение е хирургичното премахване на хранопровода. Лечението се извършва в клиниката по гръдна хирургия и може да бъде минимално инвазивно с роботизираната система da Vinci, което позволява по-бързо възстановяване на пациента.
Често се налага подготвително лечение преди операцията – неоадювантна химио- и лъчетерапия, с цел намаляване обема на тумора и риска от локален рецидив впоследствие. След основното оперативно лечение се провежда адювантна терапия. В последния четвърти стадий на болестта се провежда химиотерапия, лъчетерапия, а в някои случаи и таргетна или имунотерапия. В този стадий се провеждат и процедури за подпомагане на храненето на пациента като поставяне на стент от гастроентеролог или хранителна стома от хирург. При изчерпване на терапевтичните възможности се провежда палиативна терапия.
В заключение: важно е да се подобри информираността на обществото за това коварно заболяване. Призоваваме пациентите да потърсят гастроентеролог при първи съмнения и симптоми, защото медицината е особено ефективна в ранните стадии на болестта.
