В ерата на изкуствения интелект, телемедицината и все по-бързо развиващите се технологии трудно можем да си представим как са се обучавали лекарите преди 100 години. Вместо компютърни модели, те са използвали модели от восък или т.нар. мулажи, които са били изключително модерни за своето време. Именно подобна експозиция постави началото на Музея на медицината в бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Той бе открит от ректора проф. д-р Христо Бозов, дм, и доц. д-р Карен Мануелян, дм, който е специалист по кожни и венерически болести и преподавател. Създаването на музея е по инициатива на Медицинския факултет и Асоциацията на студентите медици в България – Бургас, които взеха дейно участие в подготовката на експозицията.
„С този музей Бургас ще бъде на картата на медицината в България, защото музеите са не само история – те са една крачка през настоящето към бъдещето”, заяви ректорът проф. д-р Христо Бозов, дм. Това е третият музей, който университетът открива в рамките на 6 месеца след тези на химията и на педагогиката.
„Мога да определя този музей като бижу. Благодаря на всички, които участваха в експозицията „История от восък”. Възнамеряваме да обогатим колекцията със стара техника с научна стойност, която колегите от лечебните заведения ни дарят. Вече е предвидено помещение на приземния етаж за разширяване на експозицията”, допълни проф. д-р Христо Бозов, дм. Той подари на доц. д-р Карен Мануелян, дм, ценен комплект римски хирургични инструменти, които има лично от ген. Стоян Тонев, който го е запалил по история на медицината. Ректорът благодари сърдечно на всеки един от студентите, допринесъл за новия музей. А Екатерина Лалева от Асоциацията на студентите медици в България – Бургас на свой ред връчи на проф. д-р Христо Бозов, дм, и на доц. д-р Карен Мануелян, дм, благодарствени плакети.
Събитието уважиха лекари, преподаватели, представители на пациентски и лекарски организации и д-р Лорис Мануелян.
Преди 3D атласите по анатомия
Мулажите представляват триизмерни восъчни модели, които реалистично изобразяват заболявания с прояви по кожата и видимите лигавици. Известните мулажни сбирки в различни държави в Европа са около 20 на брой и повечето от тях се намират в големи университетски центрове. В миналото восъчните модели са намирали приложение в процеса на обучение на студенти и лекари. Днес те внимателно се съхраняват заради голямата им историческата и академична стойност. В България до скоро беше известна единствено мулажната сбирка, с която се гордее Клиниката по кожни и венерически болести в Александровска болница.
„Първите мулажи са изработени в края на XIX В в. в Париж и заменят старите гравюри и картини, по които са се обучавали студентите. Това изкуство вече е забравено, защото последните са изработени през 1950 г. Открих тези, които днес Ви показваме, в Медицинския колеж, който някога е бил училище за медицински сестри. Не знаем кой ги е поръчал и кой е техният автор, затова и нарекохме експозицията „История от восък”, защото и паметта може да разтопи също толкова бързо. Те бяха в лошо състояние, но благодарение на ректора проф. д-р Христо Бозов, дм, който е най-големият дарител, и Българското дружество по дерматология бяха реставрирани”, допълни доц. д-р Карен Мануелян, дм.
Къде можете да видите бургаската експозиция?
Експонатите са общо 56, представящи предимно кожни и венерически болести. С помощта на студентите доц. д-р Карен Мануелян, дм, ги е разпределил в 5 категории – бактериални, вирусни, паразитни и гъбични инфекции, както и венерически болести. Те представят редки или вече изчезнали заболявания като чума, вариола, тиф, антракс, редки форми на сифилис и много други. Мулажите се намират във фоайето на Медицинския факултет в Бургас. Голямата историческа, художествена и академична стойност на сбирката е потвърдена и от Българското дерматологично дружество.
Реставрацията
Първоначално мулажите са със смачкани носове, пожълтели бинтове, а един е пукнат.
„Занимавам се с реставрация, но с подобно нещо се сблъсках за първи път и за мен тази работа беше изключително предизвикателство. Направи ми впечатление, че восъкът е изключително качествен, в наше време вече не може да се намери такъв. Не е за вярване как тези мулажи са се съхранили. Когато започнах работа видях, че вътре са пълни с различни хартии и вестници. Тогава стана ясно, че датират от 1960 г. Изкарах част от вестниците за спомен, друга оставих, като сложих и с днешна дата, за да може, ако някой отново прави нещо подобно, да се знае през колко ръце са преминали в годините”, каза един от реставраторите – Цвета Воденичарова. Тя е работила заедно с бургаския скулптор Атанас Стоянов.
Днешното откриване показа, че академичният дух в бургаския държавен Университет „проф. д-р Асен Златаров” е изключително силен. Преподавателите вдъхновяват студентите, а те от своя страна са активни и организират редица събития.
