Бургас следва европейския път за отворена градска среда на пристанището си

За интегрирането на пристанищни територии трябва да адаптираме модерния тренд от Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и много други спрямо нашата действителност – Г-н Балев, след като наскоро разкрихте бъдещите планове за развитие на пристанище БМФ Порт Бургас, бихте ли споделили и Вашата визия за взаимодействието на града с Пристанище Бургас. – Развитието на устойчивите градове е базирано много повече за нагласите на обществеността, отколкото на амбициите на определени политически кръгове и корпоративни интереси. Добрите публични и корпоративни лидерски практики са от критично значение, за да могат градовете да се справят със затрудненията в контекста на поставените от Европа амбициозни цели в областта на околната среда и климата – от въглеродна неутралност до кръгова икономика, от по-чист въздух до по-чист транспорт. Устойчивият град изисква сътрудничеството между публичния и частния сектор, което да бъде основано на принципа за създаване на стойност и за двете страни в дългосрочен план, като тази стойност трябва да е гарантирана и защитена. Готови сме с проектите за изграждане на 4 нови корабни места в „БМФ Порт Бургас” В последните няколко години общинската администрация на град Бургас постигна изключително много в развитието на градската среда. Бяха приети и изпълнени стратегически цели свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и към устойчиво развитие на територията. Сериозни усилия бяха положени и към интегрирането на части от пристанищните територии към градската среда, поради непосредственото им разположение до централната градска част на град Бургас, каквато е практиката в редица европейски градове, като Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и много други. Посетил съм всеки от тези градове и мисля, че не бихме могли да измислим нещо ново в Бургас, а по-скоро трябва да адаптираме модерния тренд за трансформация към нашата действителност.  – Как може да се осъществи тази приемственост от големите европейски градове, за която говорите? – Тази тенденция безспорно следва да продължи с оглед устойчивото развитие на града, и към вече обособената зона за обществен достъп „Морска гара„ да се включат допълнителни площи с отпаднало предназначение, част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1 – опериран от държавния оператор. Това е вече предприетият експертен подход при разработването на Генерален план за развитие на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, който предстои да бъде утвърден и приет след повече от 8-годишно обсъждане на функционалното зониране на терминала. За съжаление, именно липсата на Генерален план на терминала през последното десетилетие блокира изцяло развитието му и отварянето на града към пристанището, въпреки желанието на голяма част от жителите и гостите на град Бургас. „БМФ Порт Бургас“ откри нов Интермодален терминал в Божурище – Защо се бави Генералният план? – Основна причина за забавянето при приемането на Генералния план беше повдигнатата полемика относно бъдещето на корабни места от № 6 до № 13 и тиловите им площи – част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1, и следва ли те да останат с товарно предназначение, или да бъдат включени в бъдещата зона за обществен достъп. – Разяснете повече за тази полемика за нашите читатели и каква е Вашата визия за правилната експлоатация на тези корабни места, според Генералния план? – Повече от двадесет години, заради конструктивната им неспособност да приемат съвременни товарни кораби, корабни места от № 6 до № 10 не се използват за претоварни дейности. По тази причина запазването им като товарни кейови места е лишено от всякаква логика и смисъл. От друга страна, корабни места № 11, № 12 и № 13 могат да продължат да се експлоатират като пристанищни мощности за обработка и складиране на товари и занапред. Именно тези три корабни места са единствените използвани от държавния пристанищен оператор за обработка на товари и понастоящем.  С оглед на това напълно целесъобразно екипът, който разработва Генералния план, е приел да запази товарното предназначение на корабни места № 11, № 12 и № 13, като ги включи в зона за бъдещо развитие на пристанищни дейности, заедно с корабни места № 9 и № 10. В проекта на плана е отредено корабни места № 6, № 7 и № 8  да бъдат включени в зоната за бъдещо развитие на обществена дейност (което означава, че няма да се ползват за товарни дейности). Към момента изглежда, че постигнатото зонално и функционално разпределение на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1  се възприема единодушно от всички заинтересовани страни, вкл. членовете на назначения от Министъра на транспорта и Министъра на регионалното развитие и благоустройството национален експертен съвет. Каквото и финално решение да се вземе за разпределението на горепосочените корабни места, то няма да влияе по никакъв начин на бъдещото развитие на терминалите, оперирани от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД. Пристанищен Терминал Бургас Изток 1- Каква е Вашата позиция относно интегрирането на участъци от пристанищните зони в градската инфраструктура? – Съвместно с държавните институции и в частност с подкрепата на Министерството на транспорта и съобщенията и усилията на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, през 2014 г. беше обособена зона за обществен достъп „Морска гара“ – част от територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1, която се превърна в своеобразна емблема на град Бургас, културен център – благодарение на провежданите ежегодно фестивали с изпълнители от цял свят и задължително място за посещение за всички гости на града. Мисля, че с прилагането на комбиниран подход при адаптирането на отделни части от територията на този терминал към градската среда, се постига прекрасно взаимодействие между пристанищните и обществените дейности. Към момента изглежда, че зоналното и функционалното разпределение на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1  се възприема положително както от институциите, така и от гражданите и гостите на Бургас.  И тук отново ще подчертая, че това разпределение не е от значение, и не влияе на нашата дейност.