По време на общинската сесия в Бургас днес, майки-лични асистенти на деца с трайни увреждания, протестираха срещу безизходното положение, в което ги поставя местната социална служба. Жените опитаха да влязат в залата, където заседаваха народните избраници, но никой не ги чу и затова те се задоволиха с тих ропот, сядайки на диваните в коридора на Областна управа.
Става въпрос за влезлия в сила от 10 януари т.г. проект „ Подкрепа за достоен живот”, който е на стойност 35 млн. лв. и е с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Една от специфичните цели на този проект е промяна в разбирането за дейността на личния асистент – потребителите и техните семейства да я възприемат като социална услуга, а не като дейност, която трябва да се извършвана от членове на семейството.
„А как да разбираме тази дейност? Кой ще се грижи за нашите деца, докато нас ни няма? Чужд човек ли ще идва да ги гледа? Защо тогава сме станали лични асистенти, нали, за да си ги гледаме ние?” питаха риторично жените наобиколилите ги журналисти.
От тук идва и негодуванието на жените, защото според едно от услоявията на проекта е те в качеството си на лични асистенти да помагат и да се грижат за друг, чужд болен човек, всеки ден по 4 часа, а в замяна да получат финансово възнаграждение.
Единствен съдействие им оказа общинският съветник Семир Абумелих от ГЕРБ, но едва след като видя наш репортер да разпитва окаяните майки. Останлите му колеги от другите групи, даже и от върлата опозиция на „Независимите”, подминаваха групата и се правеха, че не я забелязват. В типичния за Абумелих стил, с който той успя да свали цял зам. министър по здравеопзването, шефът на частната болница „Дева Мария” пусна на високоговорител мобилния си телефон и набра Мая Казанджиева, директор на дирекция „Социални дейности и трудова заетост” в община Бургас. С тон, нетърпящ отлагане, Абумелих и даде да разбере, че трябва да поеме случая присърце. Казанджиева се съгласи и покани протестиращите в кабинета си.
Ето какво се случи половин час по-късно.
Според Мария Мищенко, която се открояваше в групата на протестиращите, от обищинската администрация не чули нищо конкретно по решаване на проблема им.
Ние само питаме
Защо тези жени толкова много искат да участват в този проект, след като условията не ги удовлетворяват, което е повече от очевидно. Ние смятаме, че проблемът е в това, че същите тези жени са включени вече проекта „Социална услуга за качествен живот – фаза 2”, който е към социалното министерството. И по този проект те получават по 234 лв. месечно. Този проект приключва своето действие в края на февруари т.г. и от този момент нататък като лични асистенти няма да получавт нито лев. Жените са благодарни и на мизерните две стотачки, достатъчно е да се намери вариант за тяхното подпомагане. Такъв засега в Бургас не се очертава. Само ще посочим, че социаланите служби в София и Пловдив вече са намерили подходяща форма за тези специални случаи. Препоръчваме на г-жа Казанджиева да проучи техния опит и да го приложи тук. При това незабавно!
