Младите да знаят, че за тази професия са необходими човеколюбие, сила и огромна отговорност да се грижиш за другия, казва Нина Андонова
Пенсионира се eдна от най-обичаните и уважавани медицински специалисти – старша медицинска сестра в Бургас Нина Ботева Андонова. Тя посвети на професията 51 години. От 1980 г. заема позицията старша медицинска сестра в кардиологичното отделение на УМБАЛ-Бургас. Ето какво разказва тя за професията и за работния си път.
-Г-жо Андонова, как избрахте професията медицинска сестра и кои бяха вашите преподаватели?
-Като ученичка мечтаех да бъда лекар, по-точно акушер гениколог. Две последователни години кандидатствах Медицина в гр. София, но не успях. Изборът ми да бъда медицинска сестра беше провокиран от родителите ми. Днес времето отново и отново ме връща към спомените ми за моите прекрасни преподаватели, които запалиха и поддържаха огъня на милосърдието в мен: Моята курсова ръководителка госпожа Иванка Керчева, която беше мъдра, достолепна жена.
Незабравимите светли личности, които ни устремяваха и ни зареждаха с ентусиазъм в името на сестринството, което има главна роля за здравето на пациентите:
Доктор Иван Стоичков -ерудиран кардиолог, доктор Данчо Данчев – Неврохирург, положил основите на неврохирургичната помощ, чудесен учител; доктор Георги Томов – Неврохирург, запомнила съм го с неговата строгост и коректност; доктор Георги Коларов – АГ специалист, чийто лекции много харесвах; доктор Анастас Читаков – Инфекционист, прекрасен учител, с несравнимо чувство за хумор, учеше ни никога да не падаме духом.
-Кога започнахте работа като медицинска сестра?
През 1973 година започнах работа в нашата Бургаска болница в отделението по Ортопедия и травматология, а няколко месеца по-късно в отделението по Неврохирургия. До този момент Неврохирургията беше сектор на Ортопедичното отделение. Аз съм в първия екип на отделението по Неврохирургия.
На 08.05.1980 г. бях назначена на длъжност Старша медицинска сестра в Трето вътрешно отделение, настоящето отделение по Кардиология.
Отделението е създадено през 1967 г., като негов основател и завеждащ беше доктор Иван Чилингиров. Той беше колос в медицината на бургаски регион. Един от първите в България, който преминава към ранното раздвижване на болните от миоакарден инфаркт.
В деня на своето пенсиониране той ми каза, че трябва да се грижа за екипа и винаги да съм нежно строга. Също да помня, че силата е в единството и да му обещая, че до последно ще изпълнявам мисията си… В трудни моменти винаги си спомням този наш разговор.
-Какво ще кажете за самата професия медицинска сестра?
-Без тях обгрижването на болните е невъзможно. Те са милосърдието в нашата, бургаска болница. С моите милосърдни сестри извървяхме пътя на промените в духа на отговорността, със завидно качество на сестринските грижи, всеотдайността и приятелството! Благодаря на всички тях, които през всички тези години бяха до мен и ме подкрепяха! Към новото поколение медицински сестри искам да кажа, че за тази професия са необходими голямо човеколюбие, сила и огромна отговорност да се грижиш за другия. Всеки човек има необходимост от мото, с което да живее. Направете го или не започвайте! Няма просто опит!
