Ще се разработят насоки за прилагане на рамкови учебни програми за четене с разбиране
200 000 лв. смята да отдели просветното министерство за подготовка за участие на училищата в международното изследване PISA 2025. Това става ясно от проекта на национална програма за стандартизирано външно оценяване, с която традиционно се финансира подготовката за НВО и матурите, пише СЕГА.
Миналата година бюджетът ѝ бе 7 млн. лв., а за тази е 7.2 млн. лв., като допълнителните средства са предвидени именно за подготовката ни за PISA. Припомняме, че ден преди да бъдат обявени резултатите на българските деветокласници от последната PISA 2022, министър Галин Цоков обеща по-голяма подкрепа за училищата, участващи в изследването. Той анонсира създаването на нов модул в националните програми, който да е насочен към учителите и квалификацията им по посока на подготовка на задачи от типа на PISA тестовете, както и към самите ученици, които да решават практически задачи, насочени към умения за живота. Новите 200 000 лв. ще се използват за изготвяне на примерни теми по рамката на изследването PISA 2025 и присъстващи в учебните програми.
Сред посочените от МОН теми са: „Енергия“, „Зелена енергия“, „Парников ефект“ (CO2 и метан CH4, радиационен баланс на атмосферата), „Озонова дупка“, „Рециклиране“. Средствата ще се използват за създаване на банка от задачи, които при възможност и ще се апробират, в областта на природните науки за подготовка на учениците за PISA 2025, както и за изготвяне на примерни рамкови учебни програми за разширена подготовка за четене с разбиране.
И още – ще се разработят насоки за прилагане на рамкови учебни програми за четене с разбиране в разширена подготовка в училищата, които са с ниски резултати по български език и литература, ще се направи апробация на задачи в областта на природните науки, ще се превеждат материали, свързани с прилагане на методологията на PISA 2025. Планирано е още изготвяне на информационни пакети за рамката на изследването PISA с разсекретени задачи, предоставянето им на учителите по природни науки в VIII и IX клас и провеждане на уебинари за разясняване на рамката на изследването и използването на разсекретените задачи.
Като целеви групи в програмата са включени „всички ученици, участващи в пилотното изследване в училищата от извадката за изследването PISA 2025“. А от показателите за изпълнението ѝ става ясно, че се очаква 2400 ученици да участват в пилотното изследване PISA. Не става ясно от колко училища ще са тези ученици, нито как ще се селектират. Учители се чудят на какъв принцип ще бъдат избрани въпросните ученици, върху които ще бъдат изпробвани задачите.
Те обясняват, че извадката от ученици, които ще участват на PISA 2025, става ясна 2-3 месеца преди самото изследване, т. е. не е ясно дали точно младежите, които ще участват в проучването, ще са се готвили за PISA, решавайки новите по-практически ориентирани задачи. На последното издание на PISA 2022 се явиха 6107 български ученици от 202 училища, което е доста повече от броя на учениците, върху които МОН смята евентуално да апробира новите задачи.
След плачевните ни резултати на PISA 2022 синдикати и 25 организации, представляващи бизнеса, се обединиха в подкрепа на истинска реформа в българското училищно образование, заявявайки готовност за сътрудничество с всички политически партии, държавни и местни институции за „дълбоки и смели реформи“.
Те настояха за редица мерки като повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите, нови учебни програми, ориентирани към компетентности, промяна на изпитите, както и ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата. Нищо от това обаче все още не се е случило.
