Над 30 % от българите не четат въобще, ситуацията е меко казано тревожна. Това коментира пред Дарик проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха.
Според него за да има по-добро обучение по четене, първо то трябва да се отдели от културната история.
За да могат младите да изпитат удоволствие от четенето, то трябва да спре да бъде задължително, защото всичко задължително ги отблъсква. Солидна воля за реформа няма. Корабът потъва бавно и ситуацията с добрите читателски практики е меко казано тревожна”, обясни проф. Кьосев.
По думите му когато едно литературно произведение стане “вайръл”, хората го четат.
“Липсва въобще литературна критика, нейното място е празно. Контактът между първичния текст и първичния възприемател е директна. Много е трудно да има критика, защото нейното място е заето от блогъри и хора, които са много активни в електронна среда”, каза още преподавателят по културна история на модерната епоха.
Според проф. Александър Кьосев постижимата реформа в образованието е в училищата да влязат млади учители, които да бъдат задържани там.
“Заплатите бяха вдигнати, но младите отиват в училищата, изкарват 1-2 години там и напускат. Може би защото усещат училището като една мухлясала среда, в която те не могат да се реализират. Ролята на учителя трябва да нарасне рязко и с възможност за много по-голяма свобода на отделния учител”, коментира още проф. Кьосев.
