Според Димитър Найденов има значителни аномалии при получаването на обезщетения при пенсиониране в държавните предприятия. В общия случай става въпрос за отношения, уредени в колективен трудов договор.Има огромна диспропорция между обезщетенията в частния бизнес и държавните предприятия.
С предлаганото допълнение на Закона за публичните предприятия се въвежда горна граница на обезщетенията при прекратяване на трудово правоотношение след придобито право на пенсия, което не може да надхвърля брутното трудово възнаграждение за срок от 12 месеца.
Така работниците и служителите ще продължат да бъдат защитавани от Кодекса на труда, но правителството, колективният трудов договор и конкретният индивидуален трудово договор няма да могат да предвиждат обезщетения над горната граница.
Според Кодекса на труда работодателят дължи минимални обезщетения според трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са две брутни заплати, а при стаж повече от 10 години през последните 20 години – шест заплати. Член 228, ал. 2 от Кодекса на труда изрично посочва, че тези обезщетения са минимални, цитира Дир.бг.
Той позволява да бъдат предвидени и по-големи в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
Предложенията са част от внесен за разглеждане в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия.
