България напоява под 1% от обработваемата си земя

Това коментира Кирил Вътев – министър на земеделието Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев не се притеснява от ротацията. Ако остане на позицията си, ще продължи да работи усилено, ако не- имал достатъчно идеи за живота. Това заяви самият той по БНТ. „Извадих късмета да вляза в тази позиция в една уникална година. Уникална, защото това е първата година от нов програмен период“, обясни Вътев. По думите му досега мерките за подпомагане на селскостопанските земеделци са били 30, а сега са 50. И в този контекст първата година е много сложна, заради напасването към нови изисквания. Няма скука, обобщи земеделският министър, предава news.bg. В сектор земеделие са изляти малко над 3 млрд. лв. тази година, коментира Вътев. Той и екипът му в момента са се захванали с липсата на напояване. България напоява 0.7% от обработваемата си земеделска земя, стана ясно от думите му. Причината е, че има много тежък разрешителен режим, който се управлява от басейновите дирекции. Има одобрение от Министерски съвет държавата да бъде задължена да обезпечи земеделците с вода за напояване. Как да имаме добри добиви без напояване, попита реторично Вътев? Той обясни, че има частично напояване и има земеделци, които сами са си направили напояване, но пък оттам биват глобени. По отношение цените на храните според Вътев това са аномалии, които не са нормални. Има липса на правила за търговията на земеделски продукти и храни, смята той. Кабинетът подготвя законопроект, който да въведе правила, които да защитят първичния производител. Не става въпрос за регулиране на цените по административен път, уточни Вътев. Той коментира и разразилия се спор за ГМО. По думите му ГМО в Европа не се произвежда и е важно да се прави разлика между ГМО и новите геномни техники. Разликата е, че при ГМО-организмите има внасяне на външен нетипичен ген, за да се получи определено качество. Докато новите геномни техники кореспондират с естествената селекция. Земеделският министър даде и пример – два различни сорта се кръстосват, за да се получи нов устойчив хибрид- нов сорт. За това поначало са необходими около 10 години, но науката е постигнала тази селекция на гени да се направи в по-кратък период.