Анализът е установил, че основното съдържание на тази по-скоро смес, отколкото месо, е главно костен мозък и определено количество разрушена мускулна
Често в България продуктите, които консумираме, не са точно това, което пише на етикетите им. Така редовно се случва да си закупим краве масло от палма, водно пиле и кренвирши от нишесте. В този списък спокойно вече намира място и телешкият салам.
Последни проверки, направени в магазинната мрежа на страната, показват, че в иначе харесваният колбас има почти всичко друго, но не и телешко месо. Това може и да се разбере и без лабораторни анализи, ако потребителите си направят труда да хвърлят едно око на етикетите, които производителите са задължени да поставят на продуктите си.
Състав
При по-внимателен преглед на оскъдната информация, дадена ни от производителите, може да се види, че голяма част от българските телешки салами са направени от свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители и консерванти. Отделно от това, ако все още не са се отказали от покупката си, потребителите разбират, че колбасът, който купуват, е обилно „подправен“ с цяла палитра от химикали, като дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат.
Обикновено на етикетите има и дълга поредица от познати и непознати Е-та като: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др., пише gotvach.bg. Изследване на Университета по хранителни технологии е установило, че в по-голямата част от телешките салами и кренвирши има голямо съдържание на машинно обезкостеното месо.
То се нарича още прат (месокостен хомогенат).
Добива се от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Анализът е установил, че основното съдържание на тази по-скоро смес, отколкото месо, е главно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан, както и голям процент смлени кости на прах.
Редица изследвания на български и световни експерти са доказали, че ползването на тази смес в изработката на колбаси е опасно и може да доведе до развитие на синдрома Кройцфелд-Якобс, по-известен като болестта Луда крава. Отделно от това огромен процент от месото, което се влага в производството на български колбаси, е пред разваляне и дори гниене.
Това обаче не притеснява производителите при условие, че в месото в този етап на разлагане може да има наличие на патогенни микроорганизми като салмонела, листерия, стафилококи.
