Съмнението, мнителността, недоверието са все отрови за връзката
Изневярата! Днес ще си говорим за тази голяма, страшна тема, която е абсолютното табу сред влюбените! Като чуеш изневяра и първата асоциация в главата ти е думата край. Финал, точка, свършек и какво ли още не. Толкова сме свикнали, че това е най-лошото, което може да се случи в една двойка, че забравяме колко по-лоши неща има всъщност.
Веднага ви давам примери, като, разбира се, трябва да уточня, че това е моята гледна точка. И все пак – отчуждението не е ли по-фатално от изневярата? Живеенето на автопилот, без капчица емоция не е ли по-фатално? Безлюбовието не е ли по-фатално? Неглижирането на партньора, приемането му за даденост не е ли по-фатално? Естествено, че е. Дори не е нужно да ви убеждавам, мисля си.
Създава се една такава, помоему грешна представа, че именно изневярата е едва ли не най-сериозното престъпление, което би могло да бъде извършено спрямо човека отсреща. Един вид – трябва да се лежи присъда за нея. Присъдата на раздялата. Някак си не успяваме да се сетим, че в основата на изневярата стои поривът за физическа близост, тоест – за секс.
Следват двата логични въпроса – възможно ли е едно привличане да е по-голямо от една любов? Може ли сексът с друг човек да убие любовта с твоя човек? Според мен отговорът е не. Ако любовта е истинска и е наистина, нищо не може да я убие. Никога. Въпросът е дали любовта е любов или е нещо друго.
Освен това, което споделих дотук, съществува и още един парадокс – налагането на моногамността в един полигамен свят. Поставянето на етикета МОЙ/МОЯ, ТВОЙ/ТВОЯ. Усещането, че притежаваш другия, че имаш власт над него, че той или тя е твоя собственост по всяка вероятност в даден момент ще те срещне с дъното. Колкото повече притискаш партньора си, колкото повече го ограничаваш – толкова по-мащабно поле за изява му даваш да сбъдне всичките ти страхове.
Фактът си остава факт и той е неоспорим – страхът от изневяра води до изневяра. Съмнението, мнителността, недоверието са все отрови за връзката. Ако кажеш на жена си сто пъти колко си сигурен, че тя ти изневерява – на сто и първия път тя ще ти изневери. И ще го направи с право. Защото всяко търпение си има предел. Същото е като с бушоните – при по-интензивно напрежение и натоварване те гръмват, електричеството спира и оставаме на тъмно.
Аз питам – защо трябва да стигаме дотам, вместо чисто и просто да си вярваме? Да не мислим толкова за евентуалната загуба на партньора, а за победата, че сме с него. Откъдето и да го погледнеш – вярността изисква доверие. Без доверие не може да има вярност. Иначе човекът се превръща в животно, опиянен от някаква незаслужена вина. За вината ще говорим някой следващ път. Дотогава – помислете над тези мои приказки. Току-виж има някаква истина в тях.
Автор: Росен Карамфилов
