Руският патриарх Кирил, който подкрепя войната в Украйна, не присъства на церемонията
Българската православна църква, която традиционно е близка до Русия, избра нов патриарх днес. 52-годишният Даниил зае позиция в полза на Кремъл след руската инвазия в Украйна, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Подкрепен с 69 от общо 138 гласа, подадени от събранието на делегатите и Светия синод, върховният орган на църквата, той спечели избора пред съперника си Григорий, който беше определен от експертите като неутрален и получи 66 гласа (3 гласа бяха обявени за невалидни).
Той наследява патриарх Неофит, който почина през март, след като служи повече от 10 години, и който призова за прекратяване на войната в Украйна.
Даниил, от друга страна, подкрепи руската инвазия в Украйна в дълго видеопослание, излъчено през 2023 година, посочват анализаторите.
Той също така остро критикува решението на българското правителство от септември 2023 година да изгони главата на Руската църква в София, архиепископ Василий, и двама белоруски свещеници, обвинени, че служат на руските геополитически интереси.
Българската православна църква представлява повече от две трети от населението.
Руският патриарх Кирил, който подкрепя войната, не присъства на церемонията.
Именно неговият международен съперник, Константинополският патриарх Вартоломей, присъства на пищната церемония по интронизацията на патриарха в позлатения купол на църквата, носеща името на руския светец Александър Невски в София.
През юли 2023 година Вартоломей отслужи литургия в Истанбул в памет на жертвите на войната в Украйна в присъствието на украинския президент Володимир Зеленски.
През май 2022 година Украинската църква обяви скъсването на отношенията си с Русия, обявявайки своята „пълна независимост“ от руските религиозни власти.
Роден като Атанас Николов на 2 март 1972 година, новият патриарх Даниил завършва богословие в Софийския университет. От 2018 година той е митрополит на Видинската епархия.
През ноември 2022 година той издава инструкции до своите свещеници, в които критикува тенденцията „да се сее омраза към една от воюващите страни, посочена като единствен агресор“.
След края на комунизма, който наложи атеизъм, много българи се обърнаха към религията. Според неотдавнашно проучване на Галъп 58% от тях се обявяват за вярващи.
Член на ЕС и НАТО, славянска и православна страна, България е исторически и културно близка до Москва. Но отношенията са обтегнати от началото на руската инвазия в Украйна.
