40% от българите са с по-висок индекс на телесна маса от здравословния
40% от българите са с по-висок индекс на телесна маса от здравословния, а заболяванията, свързани със затлъстяването, генерират близо 500 млн. лева здравни разходи на бюджета. Това стана ясно на пресконференция на тема „Тежестта на затлъстяването в личен, обществен и икономически план“, организирана от Алиансa срещу затлъстяването, предава investor.bg.
Около 40% от българите са с Индекс на телесната маса (ИТН) над здравословния, 25% са със затлъстяване I-ва степен, 9% – II-а степен и 2% са с III-та степен. Данните са от Национално представително социологическо проучване на Агенция „Тренд“. Според изследването 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 5 години, а 12% – повече от 20 години.
Около 2,2 милиона пълнолетни българи са с индекс на телесната маса над здравословния, каза Димитър Ганев, политолог и съосновател на изследователски център „Тренд“.
Освен дългосрочен проблем, затлъстяването се свързва с повече опити за справяне с теглото – 48% са пробвали да отслабнат, като почти половината от тях са направили повече от 4 опита, сочи още проучването. Съпътстващите затлъстяването заболявания са разнообразни – 46% от запитаните са посочили високо кръвно налягане, 23% – висок холестерол, 21% – здравословни състояния, свързани със ставите, 14% – висока кръвна захар, и цели 11% – сънна апнея.
Теглото оказва влияние и върху икономиката на домакинството – 5% от българите са отсъствали от работа поради здравословен проблем, свързан с килограмите. Това отсъствие е регулярно и за 39% се повтаря на няколко месеца.
Аркади Шарков, здравен икономист, обърна внимание на икономическото въздействие на затлъстяването. Той посочи, че лечението на заболявания, свързани със затлъстяването, е скъпо, тъй като то се свързва с най-разпространените хронични болести, както и най-честите причини за смъртност.
„В България, където разходите за здравеопазване на глава от населението са значително по-ниски от средните за ЕС, финансовото натоварване е очевидно“, каза той и допълни: „Спешно здравните власти следва да предприемат мерки за събиране на данни за разходите, свързани със затлъстяването, защото световната тенденция показва, че лечението на затлъстяването и свързаните с него състояния може да отнеме значителна част от бюджета за здраве на всяка страна. Хоспитализациите поради инфаркти, инсулти и усложнения от диабет, както и някои видове рак, са не само по-чести сред затлъстялото население, но и по-продължителни и сложни, което води до по-високи разходи“.
Икономистът подчерта, че хроничният характер на заболяванията, свързани със затлъстяването, означава, че много от пациентите ще бъдат зависими от лекарства през целия си живот. Затлъстяването е свързано с по-кратка продължителност на живота поради повишения риск от хронични проблеми, понякога със загубата на производителност, дори нетрудоспособност и отсъствие от работа.
По данни на Global Obesity Observatory към 2019 г. за България икономическото въздействие на наднорменото тегло и затлъстяването се оценява на 5,23 млрд. лв., или 747 лв. на глава от населението и 4,3% от БВП. Преките и непреките разходи съставляват съответно 12,6% и 87,4% от общите разходи.
Затлъстяването тежи с близо 500 млн. лева на здравния бюджет у нас по предварителни оценки (103 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лв. за 2019 г. са общите разходи на НЗОК за 4 групи заболявания, 137 млн. лв. са лекарствени продукти в две от групите заболявания).
„Затлъстяването е хроничен, рецидивиращ, прогресиращ болестен процес. То не е избор на начин на живот в резултат на повишен апетит, а заболяване, причинено от сложно взаимодействие на генетични и фактори на средата, както и някои други заболявания. Освен неправилния начин на живот, гените също оказват сериозно влияние върху човешкото тегло. До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, които водят до предразположение към наднормено тегло и затлъстяване“, обясни ендокринологът д-р Явор Асьов, главен асистент към Катедра „Вътрешни болести“ и Клиника по Ендокринология на УМБАЛ „Александровска“.
По думите на специалиста е доказано, че причините за това са комплексни и генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите. „48% от хората искат да отслабнат и 8 от 10 души правят опит да постигнат това. За съжаление, само 1 от 10 успява. Ето защо затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар. Подходът към всеки е индивидуален и е съобразен с оценка на комплексни фактори“.
Проф. д-р Виолета Йотова, детски ендокринолог, професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия, разясни проблема със затлъстяването при децата.
„Данните сочат, че в момента по света повече от 124 млн. деца на възраст между 5 и 19 години страдат от затлъстяване, 4 от 5 деца, живеещи със затлъстяване, ще продължат да живеят с това хронично заболяване и в зряла възраст. Затлъстяването при децата е свързано с множество усложнения – както настъпващи още в детска възраст, така и сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт в зряла възраст, сънна апнея, прехипертония и хипертония, предиабет и диабет, псевдотумор на мозъка и др. България се нарежда на второ място в Централна Европа по разпространение на затлъстяването в резултат на стремглавото покачване на децата, които страдат от това заболяване – 6,4% при момичетата и 9,6% при момчетата, като процентът на деца с наднормено тегло е много по-висок. Отчита се непрекъснато спадане на възрастта при започване на затлъстяването“, каза д-р Йотова.
Разпространението на затлъстяването ще продължава да нараства, както сред възрастните, така и сред децата, ако не бъде предприет комплексен подход от страна на здравните власти. Националната здравна стратегия 2030 посочи затлъстяването сред основните приоритети пред страната ни и изисква спешно стартиране на Национална програма за борба със затлъстяването.
