Празникът не може без десерт
Трапезата във всеки дом на Великден трябва да е богата – обреден хляб, агнешко, яйца, козунак и зелена салата. Великден се празнува три дни, а подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Красивата украса ще допълни усещането за празник, а пролетните цветя ще придадат много настроение и цвят в дома ни, защото символизират възраждането на природата. Козунакът и боядисаните яйца задължително присъстват, защото червените яйца символизират кръвта на Исус, а козунакът – неговото тяло. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в съботата преди Великден. С първото, боядисано в червено яйце, се рисува кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, заравя се в средата на градината или се пази някъде в дома до следващия Великден. В миналото на българската трапеза се е месел традиционен обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Най-разпространеното месо на Великден е агнешкото. Това се свързва с факта, че в деня на Възкресението на Исус в жертва е било пренесено агне. Все пак е възможно да има и свинско или заешко. Празникът не може без десерт. Правят се сладки с различни форми и цветни декорации, както и различни сладкиши. На Великден се поздравяваме с „Христос Воскресе” и отговаряме „Воистина Воскресе”.
