Натрупани са 90 млн. лв. загуби
Националната агенция за приходите (НАП) и „Български пощи“ водят данъчен съдебен спор. Казусът е разгледан на първото заседание на служебното правителство с премиер Димитър Главчев на 11 април.
Тогава е бил внесен Доклад за одобряване позицията на Република България по Дело С-785/23 „Български пощи“ ЕАД на Съда на Европейския съюз (ЕС), образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд във връзка с административно дело № 6275/2023 г., с жалбоподател – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при Централното управление на Националната агенция за приходите, и ответник – „Български пощи“ ЕАД.
„Въпросите по преюдициалното запитване са повдигнати във връзка с ревизионен акт, издаден от органите по приходите. През ревизирания период „Български пощи“ ЕАД е предоставяло и индивидуално договорени пощенски услуги, различни от универсалната пощенска услуга, за която то има такъв лиценз от КРС“, е заявил на правителственото заседание заместник-министърът на финансите Стефан Белчев, което се вижда от стенограмата.
„С изложените в позицията аргументи най-общо се извежда, че извършените пощенски услуги, съгласно индивидуално сключените договори с потребителите, нямат характер на универсална пощенска услуга, предвид че са на цена по-ниска от определената за съответния вид универсална пощенска услуга и цената не е публично обявена и общодостъпна. И не на последно място, не е доказано, че такава договорената цена покрива разходите по извършването. Съответно, това дава основание доставките да не бъдат третирани като освободени по смисъла на чл. 132 от директивата“, добавя той.
Транспортният министър Георги Гвоздейков, под чиято „шапка“ са пощите, не е съгласен. Той е заявил: „Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, този казус всъщност се е случил много назад във времето и в момента „Български пощи“ се намират в едно състояние, почти пред фалит, с натрупани около 90 милиона загуба, и в момента тук казусът е, че предвид така представената позиция рискуваме „Български пощи“ отново да изпаднат в положение, в което да дължи пари отново на НАП сега в този спор.
Без да претендирам, че съм финансист в казуса, но ще дойде моментът, в който „Български пощи“ отново ще трябва да бъдат подпомагани от държавата, респективно да ползват някакво финансиране, субсидия, кредит, за да бъде изкарано от това състояние, в което се намира в момента. И тук, ако мога да помоля, отново този казус, тази позиция да бъде преразгледана под формата на работна група – специалисти от „Български пощи“, от НАП, да видим този казус, тъй като, доколкото знам, има вече решение на Съда, което казва, че това ДДС на практика не се дължи и продължавайки този спор аз се притеснявам, че „Български пощи“ има хипотеза да изпаднат отново в състояние на това да не могат да си покриват като цяло загубите и тези загуби да бъдат увеличени.“
Зам.-финансовият министър Стефан Белчев, който пък е „шапка“ на НАП, отговаря така: „Аз също не съм чак толкова в детайли в темата, но не мисля, че сегашното финансово състояние на „Български пощи“ има някаква релация с казуса между НАП и съответно колегите.“
Премиерът Главчев пък в един момент се обажда: „Интересен казус за решаване ни предлагате на първото заседание.“
От дискусията става ясно, че е налице спор дали Министерският съвет (МС) следва да встъпи като страна по делото в Съда на ЕС, или страна следва да е НАП.
Според изпратеното впоследствие от пресцентъра на МС прессъобщение правителството е одобрило позицията на България по делото в Съда на ЕС и е дало съгласие за встъпване в производство.
Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд във връзка с административно производство за отмяна на ревизионен акт, издаден от териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Преюдициалното запитване на ВАС е във връзка с определяне обхвата на универсалната пощенска услуга, за която е предвидено освобождаване с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДДС, съответно на чл. 132, т. 1,6. „а“ от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) и установената практика на Съда на ЕС.
Конституирането на България като страна в производството по това дело ще ни позволи успешно да се включим в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право, посочи още пресцентърът на МС.
