В планината действат огромни сили, които от една страна я карат да расте, а от друга страна я тласкат надолу
Десет километра често се цитират като теоретична горна граница за планини – поне на Земята. Но какво кара планините да растат? И какво ги забавя?
Със своите 8848 метра връх Еверест е известен като най-високата планина в света. Но защо на Земята няма много по-високи планини – в пълен контраст с възвишенията на съседната ни планета Марс, пише derstandard.at-
Ако пътувате в планината, скалните маси изглеждат относително твърда земя. Всъщност в планината действат огромни сили, които от една страна я карат да расте, а от друга страна я тласкат надолу. Дълбоко под земята се сблъскват тектонични плочи. Единият надделява и избутва другия. „Когато две плочи се сблъскат, планинската верига се сгъва“, казва Хана Помела, геолог от университета в Инсбрук.
Вятър и време Това, което противодейства на вечния растеж на каменните гиганти, е от една страна времето. Планинските върхове са изложени на вятър и време и постепенно се разрушават. От друга страна, възвишените гиганти страдат от собствения си размер: „В един момент планините стават толкова високи, че се срутват под собствената си тежест“, обяснява Кристоф фон Хагке, професор по геология в университета в Залцбург.
Колкото по-високи стават планините, толкова по-дълбоко достигат надолу – но там скалата е течна и следователно става нестабилна. „Ето как една планинска верига се разпада“, казва Помела.
Така че има игра на сили, които тласкат нагоре и надолу. Armin Dielforder, геолог от университета Лайбниц в Хановер, проучва това. Планините винаги се стремят към състояние на равновесие на силите. „Ако направите планината по-висока, тя ще се разклони, намалявайки височината. Докато сте под равновесието, планината може да стане още по-висока“, казва Дилфордер.
В Хималаите, планинската система, която включва връх Еверест, този баланс на силите е почти постигнат, както показват проучванията, в които е участвал Дилфорд. „За още по-високи планини ще ни трябват по-здрави скали – а ние нямаме такива на Земята.“
Най-високият връх в Слънчевата система Максималната височина в резултат на играта на силите на Земята е приблизително 10 000 метра над морското равнище. Много повече е възможно на Марс: тъй като там гравитацията е по-ниска, най-високият вулкан на съседната ни планета, Олимпус Монс, е с внушителните 22 000 метра, което го прави най-високата планина в нашата слънчева система.
Измерването на височината на планините спрямо морското равнище е стандарт с някои недостатъци. От една страна, тази мярка не е особено значима. Ако питате за най-високата планина в света, обикновено се споменава връх Еверест със своите почти 9000 метра спрямо морското равнище.
Вулканът Мауна Лоа в Хавай е с височина 4169 метра, но се простира надолу в дълбокото море. Измерен от морското дъно, той добавя добри 6000 метра, което го поставя зад връх Еверест по отношение на височината.
Покачване на морското равнище Фактът, че абсолютната височина на Мауна Лоа е по-висока от тази на връх Еверест, има много общо с факта, че голяма част от него е под вода. „Тъй като планината се поддържа от вода, а не от въздух, тя има по-голяма стабилност и следователно може да стане по-висока“, казва Помела.
Измерването на височината спрямо морското равнище има друга уловка: морското ниво не е еднакво навсякъде и също се променя с приливите и отливите. „Може да има разлика от няколко метра между Северно море и Адриатическо“, казва фон Хагке.
Изменението на климата също е вероятно да стане забележимо при измерване на планините в бъдеще: поради очакваното покачване на морското равнище, планините ще загубят относителна височина. Донякъде парадоксална ситуация, както отбелязва фон Хагке, „тъй като връх Еверест не се понижава, защото морското равнище се покачва“.
