Изминаха 15 години от катастрофата, която я направи инвалид, но лекарите все още вярват в оздравяването й

Те вярват в това, което вършат, и в това, че състоянието на дъщеря ни може да се подобри още повече, каза баща й Красимир Горсов С надежда гледа семейството на Мануела Горсова към новата 2024 година. 16 години неуморна вяра и непрестанни грижи на лекарите около младото момиче поддържат живеца на родителите Диана и Красимир. “Мануела е кауза за лекарите! Попаднах на изключителни специалисти. Още в началото много ми хареса, че са позитивни. Те вярват в това, което вършат, и в това, че състоянието на дъщеря ни може да се подобри още повече. Благодарение на тези хора нещата са такива, каквито са. Голяма част от тях са ни семейни приятели”, споделя пред “България Днес” Горсов. В злополучния 5 август 2007 историята на Мануела разтърсва цяла България. Пияният състезател по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвиква тежка катастрофа по тесния път около река Ропотамо, край Приморско. След като навлиза с мощния си джип “Хамър” в насрещното, помита лека кола, в която се вози тогава едва 17-годишната Мануела. 23-годишният шофьор Петър Петров загива на място. Момичето оцелява по чудо. Изпада в будна кома, в която остава и до днес. Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Рехабилитацията й продължава и до днес в България. От самото начало до нея е неврологът проф. Красимир Генов. Специалистът “Уши, нос, гърло” доц. Дончо Дончев е медикът, който винаги усмихва Мануела. Пулмологът Христо Йорданов, д-р Кънчева, стоматологът Улиана Кирякова и травматологът д-р Христо Мазнейков също са неотлъчно до пострадалото момиче и се отзовават винаги, когато има нужда. “Никога не съм имал възможност да им благодаря. И аз, и Диана пожелаваме на тези хора и на семействата им да са здрави, щастливи и да бъдат винаги такива, каквито са сега. Без тях нямаше да се справим”, категоричен е Красимир. Самият баща е на косъм от смъртта преди няколко месеца. Благодарение на кардиолога проф. Иво Петров, който му поставя стентове, е сред живите днес. Както всяка предишна година и за тази бащата си пожелава да се прибере у дома и Мануела да го посрещне на крака.