Обмислят таван на цените за 15 основни хранителни продукта, анонсира икономическият министър

Оптималните цени за 15-те продукта за определен период от време могат да се постигнат чрез диалог с големите хранителни вериги, смята Богдан Богданов Набелязани са мерки, които в момента се обсъждат с бизнеса, 15 основни хранителни продукта, влизащи в основната, малка потребителска кошница, да бъдат предлагани на възможно най-добри цени за най-уязвимите потребители, като тези мерки ще бъдат приложени преди началото на зимния сезон. Това каза министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов по Българското национално радио.  „Част от мерките предвиждат максимална част от продуктите да бъдат локално производство, за да се намалят възможните рискове от повишение на цените на транспорта, инфлация или рецесия от страните на внос, води се и диалог с големите хранителни вериги“, посочи министърът.  Предстои тази седмица да продължи обсъждането на това, на определени периоди веригите да публикуват информация по достъпен начин за малката потребителска кошница и да се поддържат възможно най-добри цени на заложените 15 продукта от първа необходимост. Има готовност при необходимост да се прибегне до тавани на цените за определен период от време, но според министъра оптимални цени за 15-те продукта за определен период от време могат да се постигнат чрез диалог с големите хранителни вериги, обясни той. „Друг важен аспект, по който трябва да се работи, е информираността, така че потребителите да знаят точно къде и кога какво могат да намерят“, отбеляза Богданов.  Министерството също така настоява веригите да започнат да публикуват информация към Националния статистически институт за тези 15 продукта, за да се осигури адекватна информация за цената на дребно конкретно за тези стоки.  По думите на икономическия министър българският пазар не е изолиран, а се влияе от борсовите цени на горивата: „Дерогацията на руски петрол е с определен краен срок от ЕК. Трябва да направим така, че рафинерията да работи с неруски петрол, но да продължи да работи с максимален капацитет. Държавата ни стриктно ще следи преминаването на „Лукойл“ към неруски петрол. Вече графикът е по закон. Заложихме в закона производствени обеми, които „Лукойл Нефтохим“ трябва да поддържа, така че да не стигнем до момент, когато рафинерията ще намали значително производството си и да освободи работници“. Богданов беше категоричен, че ако не се изпълняват конкретните ангажименти от „Лукойл Нефтохим“, държавата може да се намеси, за да бъде запазен този стратегически за страната актив: „Особеният търговски управител ще бъде предлаган от министъра на икономиката на Министерския съвет. Имаме готовност да реагираме, ако се наложи“. Министърът на икономиката обясни, че „Лукойл Нефтохим“ не е внасял вноската си във фонда за енергийна сигурност, защото по закон е трябвало да бъде получена нотификация от ЕК, но това не е било направено от служебното правителство и едва сега кабинетът „Денков“ е поискал такава нотификация. „Положителното беше, че след като получихме дерогация, „Лукойл“ беше принуден да плаща данъци в България. Платиха веднъж и 270 млн. лева очакваме още за тази година.Така е направен законът, че вносителите, производителите и търговците трябва да имат българско юридическо лице, през което да изпълняват своята дейност. Което значи, че независимо как ще се развие ситуацията с дерогацията, данъците трябва да бъдат плащани в България. Ние имаме три изисквания около оператора в България – да си плаща данъците в България, рафинерията да продължи да работи на максималните си капацитети и да изпълняваме закона, както ни е възложено от ЕК“, коментира Богданов.