Президентът ще бъде готов по всякакъв начин да подпомогне създаването на кабинет, защото отлагането на изборите с 6-9 месеца или 1 година е най-удобният вариант за неговия партиен проект и за преструктурирането на лявото. Това заяви в интервю за „Телеграф“ политологът проф. Румяна Коларова.
„Идеята за експертен кабинет е конструкция, при която тези, които желаят формиране на правителство – ПП-ДБ и „Възраждане“, не искат реално да участват в него, а без тези, които категорично отхвърлят такава формула и искат коалиционно споразумение (ГЕРБ и ДПС), такова правителство не може да съществува.
Експертен или програмен кабинет е само временно решение, което да даде възможност на партиите да се препозиционират електорално, да преосмислят програмите и целите си. Този момент вече е пропуснат. Това можеше да стане преди 6 месеца или преди 1 г.
Най-добре щеше това да стане след вота на недоверие към кабинета „Петков“ в рамките на 47-ото НС, в което ПП-ДБ беше първа сила. Сега повечето партии нямат потенциал и не са ефективно работещ организъм, за да се справят с такава тежка задача.
Ерозията е стигнала твърде далеч. Първо те трябва да оздравеят. Вече сме на ниво, в което трябва да има преструктуриране в рамките на самите формации“, посочи тя.
Ето какво каза още проф. Коларова пред „Телеграф“:
– Проф. Коларова, изборите отдавна минаха, но решение на политическата криза не се намери и на хоризонта се задава нов вот. Защо партиите в НС не успяха да намерят формула за управление?
– Това, което наблюдаваме в момента, е типична и класическа криза на представителността, което означава криза на партийността. В рамките на всяка формация тече реорганизация и някакъв вид разпад, който е породен от необходимостта едни хора да си тръгнат, а други да заемат техните (лидерски) позиции.
Също така тече и преосмисляне на управленски програми, партийни приоритети и на отношенията с останалите политически сили – отношения на противопоставяне или на коалиране. Поради тази нестабилност вътре в партиите и в отношенията между самите формации не може да се наложи парламентарната логика, която да гарантира управляемост.
Т.е. логиката на устойчивите коалиции, на стратегическото партньорство.
Партиите по дефиниция са дългосрочен играч. Когато те действат според ситуацията, популистки-опортююнистично, това води до създаване на неустойчиви и саморазрушителни обединения в рамките на парламента.
– Според вас коя от формациите в Народното събрание трябваше да направи компромис, за да се стигне до такава стратегическа коалиция?
– В рамките на този парламент имаше два лагера. Единият е на партиите, които искат да формират правителство. В него водеща е ГЕРБ, чиято идея бе да има колкото се може по-широка коалиция в управлението на държавата. В конкретната ситуация това беше възможно само чрез кабинет на малцинството, чиято законодателна програма да гарантира конструктивното участие на ПП-ДБ в парламентарния процес.
Това означава да се приемат закони с гласовете и на ПП-ДБ, макар те да не подкрепят кабинета. Другата логика бе най-ясно артикулирана от „Възраждане“ – връщане в изходната точка и ситуацията от пролетта на 2021 г. Това означава сформиране на анти-ГЕРБ мнозинство, като разликата сега е, че три години по-късно от него е изключено ДПС.
Сблъсъкът на тези две логики постави под силно напрежение всички партии без ГЕРБ и се оказа, че някои от тях не издържаха и в тях протекоха процеси на разпад.
Дали в БСП – с лидерския проблем на Корнелия Нинова, дали във „Величие“ – с проблема за финансиране и политически инженеринг, дали в ДПС – със сблъсъка на визията на Ахмед Доган и Делян Пеевски, или в ПП-ДБ, където има напрежение между Христо Иванов и юристите на ПП. В момента тези процеси са в най-острата си фаза.
До новите избори партиите трябва да намерят решение на своите организационни и програмни проблеми. Всяка една от тях трябва да преосмисли как номинира кандидати и кои са управленските й приоритети.
– Тези бурни процеси в част от парламентарните групи не усложниха ли още повече картината?
– Не. Това е като вулкан или авариен клапан. Когато има много силно напрежение, то е по-добре да избие през партиите. Това показва, че има добре консолидирана демокрация в България.
Политическата неефективност при формирането на управляващо мнозинство и правителство намира своето най-точно институционално проявление в партийната нестабилност. Т.е. кризата на партиите показва стабилността на българската демокрация. Това е моментът, в който клапанът влиза в действие, за да не гръмне бойлерът, където има налягане.
Ситуацията е аварийна, но партийната криза не дава решение, а просто показва, че трябва промяна, за да се предотврати катастрофа.
– Да очакваме ли успокоение?
– Не. Това, което трябва да се очаква, е ефективен и бърз ремонт както на партийните стратегии, така и на начина, по който се номинира за политически позиции. Това й трябва на България.
– Доколко самите партии са способни на такъв?
– Който не е способен, няма да оцелее. Не бих посъветвала партиите да влагат усилия във формирането на кабинет, а да насочат цялата си енергия, сили и финанси в реформирането на собствената си организации и препозициониране в рамките на възможните управленски алтернативи и решения.
– Групата на „Величие“ се разпадна, на какво отдавате този разнобой между двете основни фигури Николай Марков и Ивелин Михайлов?
– Проблемите на „Величие“ не са партийни, защото „Величие“ все още не е партия. Те са показател за това колко трудно в тази обстановка може да се появи нов политически субект.
„Величие“ , когато влезе в НС, не успя да премине дори през първия стрес-тест – не се справиха с най-елементарното разделение на ролите. Не успяха да преодолеят най-елементарния конфликт – между партийните активисти и представителите във властта. Нещо подобно се случи с формацията на Мая Манолова, а и с Ваня Григорова. Разбира се, „Величие“ не е изключение.
Сравнете парламентарните истории на „Величие“ с тази на „България без цензура“ или „Български възход“, които много добре илюстрират същия казус.
Малко по-различни казуси са „Воля“ и ИТН. „Величие“ нямаше онзи бизнес ресурс и добре изградена мрежа, с който разполагаха ИТН и „Воля“.
От друга страна, не само „Величие“ и „Воля“, но и изброените по-горе нямат историята на ИТН в публичното пространство – инициативите на Слави Трифонов за референдуми, политическото шоу, за да преживеят парламентарната си смърт и да възкръснат. Това са различни категории нови партии, които имат различни траектории.
– Големите партии в НС гледат към избори, но малките още виждат шанс за кабинет с третия мандат. Според вас има ли такъв и може ли да се постигне някаква формула с третата папка?
– Според мен няма шанс. Третата папка връща ГЕРБ две години назад, когато те отстъпиха на ПП-ДБ. Третият мандат има смисъл, ако чрез него се постигне гаранция за широка коалиция. Но никой не говори за коалиционно споразумение.
Нито една партия няма да излезе без щета от това Народно събрание, но бързите предсрочни избори гарантират по-малки щети за ИТН, БСП, ДПС, както и за ГЕРБ. Докато реализиране на третия мандат и отлагането на предсрочните избори е в интерес най-вече на „Възраждане“ и ПП-ДБ.
Само за „Възраждане“ и ПП-ДБ, ако има предсрочен вот, той ще донесе по-голяма щета, отколкото сформирането на експертно правителство.
„Възраждане“ активно ползва парламентарната трибуна за налагане на новата си идентичност – лидер на мнозинството анти-ГЕРБ и анти-ДПС. Неслучайно ДПС заявяват, че са готови на преговори и съставяне на кабинет с техен мандат.
Президентът ще бъде готов по всякакъв начин да подпомогне създаването на такъв кабинет, защото отлагането на изборите с 6-9 месеца или 1 година е най-удобният вариант за неговия партиен проект и за преструктурирането на лявото.
Всъщност другата системна причина за политическата криза са слабостта на лявото и фактът, че президентът се зае да бъде говорител на всички партии, които участваха в протестите, а не само на левите.
Идеята за експертен кабинет е конструкция, при която тези, които желаят формиране на правителство –ПП-ДБ и „Възраждане“, не искат реално да участват в него, а без тези, които категорично отхвърлят такава формула и искат коалиционно споразумение (ГЕРБ и ДПС), такова правителство не може да съществува.
– Според вас каква би била успешната формула на властта за нашите родни условия предвид възможността Народното събрание да остане също толкова фрагментирано и след нови избори?
– Двете възможни формули са свръхширока коалиция или кабинет на малцинството. И двете се ползват в европейските демокрации.
Експертен или програмен кабинет е само временно решение, което да даде възможност на партиите да се препозиционират електорално, да преосмислят програмите и целите си. Този момент вече е пропуснат. Това можеше да стане преди 6 месеца или преди 1 г.
Най-добре щеше това да стане след вота на недоверие към кабинета „Петков“ в рамките на 47-ото НС, в което ПП-ДБ беше първа сила. Сега повечето партии нямат потенциал и не са ефективно работещ организъм, за да се справят с такава тежка задача.
Ерозията е стигнала твърде далеч. Първо те трябва да оздравеят. Вече сме на ниво, в което трябва да има преструктуриране в рамките на самите формации.
– Напоследък се говори за промяна на избирателната система. Нужна ли е такава и това ли е пречката да няма стабилно мнозинство?
– И промяната в избирателния закон, и тази в системата няма да как да стане. Причината е същата. Институциите, които биха били обект на тези изменения, са аварирали.
– Последните дни се увеличи напрежението между президента Румен Радев и изпълнителната власт заради срещата на НАТО, кой според вас е прав и кой е крив в тази ситуация?
– Няма прав или крив. Първо – има конституция. Тя казва, че Министерският съвет формира политиката. Второ – има политическа логика. Според нея президентът търси начин ясно да се отграничи от действащите партии, за да очертае своя политическа алтернатива. Това е същността на това противопоставяне.
– Кога е по-добре да са изборите – края на септември или по-скоро октомври?
– 29 септември не е лоша дата. Първата половина на октомври също е възможно.
