Това каза в интервю за предаването “Лице в лице” по бТВ Ива Лазарова, председател на Обществения съвет към ЦИК.
“Изборното поведение е белег на това какво очакват избирателите от конкретните формации. Има секции, в които ако на едни избори се гласува за дясна партия, само няколко месеца след по-късно – се гласува за лява. Няма характерна политическа култура и избор. Обикновено става дума за секции в малки населени места, които изостават в икономическите, социални и демографски показатели, невинаги става въпрос за купен вот”, обясни още тя.
По думите ѝ хората гласуват под фактора страх в най-голяма степен. “Според нас, от това дали утре ще могат да се върнат на работа. Има общини, на територията на които основен работодател е местната власт или една компания, която има интерес да е на “ти” с местната администрация или други публични институции“, добави Лазарова.
“В избирателните списъци са всички български граждани с валидни български документи над 18 г. Виждаме разликата между избирателите – около 400 000 души са повече в списъците за Народно събрание, отколкото за Европейски парламент, защото за да гласуват за евродепутати, трябва да имат три месеца уседналост в държава-член на ЕС”, обясни още тя.
Според Ива Лазарова, технологията на гласуване (машинно или с хартиена бюлетина) не влияе по никакъв начин.
