За ускоряване на растежа в България могат да се направят няколко неща. На първо място това е работната сила. Това открои Джеф Готлиб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа. „В България има най-голям процент на младежи, които нито работят, нито учат и трябва да се подпомогне тази група да стане активна на пазара на труда. Това е чувствителен въпрос и може би трябва да се помисли за внасяне на работна сила“, посочи той.
„Освен това е нужно повече да се инвестира в общественото образование, което води до повишаване на производителността и до повишаване на дигиталните умения“, каза представителят на МВФ, предаде БТА.
По думите му това може да стане с допълнително финансиране, включително от европейски фондове, препоръча Готлиб, който участва в 15-ото издание на икономическия и бизнес форум „Шумът на парите“ в София днес.
Усещането за нивото на корупция е много високо. Има конкретни закони, които са приети, но не са приложени, коментира той. Според него, ако се намали корупцията, това ще повиши производителността чрез преразпределението на инвестициите и капитала, което може да стане през реформи и ще отблокира европейските средства.
„През последните 12 месеца инфлацията рязко спада, без това да се отрази върху икономическия растеж, а за малка икономика като България е много важно какво се случва в световен мащаб“, смята Джеф Готлиб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Той
Готлиб изтъкна, че през последните 30 години се върви към глобализация и това води до интеграция между икономиките, но сред професионалистите се шири мнението, че сме на точка на промяна и средата за конвергенция и приобщаване става все по-трудна.
По думите му инфлацията е достигнала нивата от преди пандемията от COVID, като за повечето икономики вече е в рамките на 3-5 процента.
В Централна, Източна и Южна Европа доходите на домакинствата растат и това се случва към края на инфлационния шок, каза Готлиб.
„Има три фактора, които повишават доходите в този регион – първо хората търсят компенсации за цените, вторият е, че правителствата увеличават минималните заплати и на трето място е, че пазарите на труда са силно ограничени“, добави той.
Според него очакванията са, че инфлацията ще продължава да спада и с това и нарастването на минималните заплати ще се забави.
Притеснението е, че заплатите се повишават много по-бързо от производителността, а това означава, че разходите за труд за бизнесите се повишават и те трябва да вземат важни решения – да намалят печалбите, което е първата възможност за обществото като цяло. Втората и третата опция са притеснителни, защото фирмите имат по-високи разходи за труд и те ще се прехвърлят към инфлационния натиск, и на трето място бизнесите могат да се справят с тези повишени разходи за труд като освободят много работници, разясни Готлиб, но добави, че третият вариант е малко вероятен за Източна Европа.
