Милен Георгиев е водач на листата на коалиция „Синя България“ в Бургаски регион за парламентарните избори, които ще се проведат на 9 юни. Той е роден през 1974 година в Елхово, но още като дете семейството му се премества в Бургас, където живее в центъра на града – на гърба на Етнографския музей. Най-хубавите и безгрижни години обаче преминават в „Меден рудник“. „Имах страхотното детство, защото там имаше поляни, можехме да играем на воля. Радвам се на прекрасни детски спомени и искам да ги предам на моите деца“, казва днес Милен Георгиев.
Юношеската му футболна кариера е свързана с „Нефтохимик“ като той се превръща в една от емблемите на бургаския отбор. След това футболът го отвежда за 2 години в Китай, а после в Гърция, Белгия, Русия. „Днес се шегувам, че тогава бях „скъпоплатен турист“, казва с усмивка Милен Георгиев, но оценява, че работата му в чужбина и срещите му с различни хора са го научили на отношения, знания, умения. „Всичко, което е било преди е определящо да стигна дотук сега.“, казва той.След футболната кариера инвестира в хотелски комплекс в Свети Влас. По-късно създава спортен комплекс „Каменица Арена“, основава школа „Бургас спорт“. Развива бизнес в
сферата на туризма, строителството, занимава се със социални дейности.
„Аз имам експертиза и тя е в областта на спорта. Вярвам, че нищо друго не обединява нацията по начина, по който го правят културата и спорта. Спомнете си 1994 годна – това, което направи спортът тогава, е обединяване на хората, което искам и моите деца да изпитат. Който разбира и който не разбира от футбол – беше по улиците. Спортът е определящ за самата нация. А в момента абдикираме, никой не му обръща внимание по начина, по който трябва. Нужно е да търсим начините и механизмите как да подобрим базите, децата да спортуват, да стават по-добри хора.“, смята Милен Георгиев.
Той е семеен, има две дъщери.
– Г-н Георгиев, Вие не сте типичният политик, много хора в Бургас Ви познават като бивш футболист и настоящ предприемач. Вие как се чувствате в образа на политик?
– За мен политиката е механизъм, през който човек може да помага на хората, защото така е устроен. Аз може би съм идеалист, но не използвам популистки думи. Това е нещо, което може да се провери, тъй като много хора ме познават. По света има много примери на лидери, които не са започнали кариерата си от политиката. Как се е виждал Рейгън по време на актьорската си кариера, а Доналд Тръмп при изграждането на бизнес империята си или пък Зеленски при комедийните си и шоу изяви? Никой от тях не е стартирал с идеята да бъде политик след време.
– Определяте се като идеалист, но особено през последните 3 години видяхме, че идеалите са твърде на заден план в политиката, ако въобще съществуват. Кое Ви кара да изоставите бизнеса си тук, за да бъдете част от парламента във време, когато думата „депутат“ не се възприема с високо доверие от хората?
– Аз ще работя в парламента без заплата. Ще делегирам права на някого, който да се занимава с бизнеса. Цикълът, който съм предвидил и за който съм работил, е в процес на завършване. Ако хората изберат нашата коалиция и ние влезем в парламента – ще успеем заедно. Тежкият път не е до изборите, той започва след това, за да може всичко, което говоря днес, да стане реалност. Приемам това като лична кауза. За идеалите, които целият екип от „Синя България“ имаме, за платформата на коалицията, си струва да се води борба, харесва ми и съм готов да работя за това, което искаме да се случи. Например за намаляване на данъците. Естествено, ще ги намалим за сметка на всички кражби и течове в държавата. Ако успеем и в реалността тази държава да спре да се източва, ние ще процъфтим. В крайна сметка какво по-хубаво има от това?! Живеем в една от най-красивите страни в Европа. Ние сме една от най-слънчевите държави. Туризмът е много важен, особено за нашия регион. Хората ни уважават и обичат, ние просто не се промотираме по правилния начин, не правим правилната политика, за да може туристи като чехи, поляци и други да дойдат при нас. Ние развиваме един по-различен туризъм през годините. Валери Симеонов се опита да промени това статукво на „алкохолния туризъм“. За да дойдат хора, които искат да почиват истински, трябва да вдигнем качеството на продукта, който им предлагаме, вече много хотели започнаха да си защитават звездите си, защото конкуренцията стана много сериозна. Много е важна и храната, която се предлага на туристите. Българският държавен стандарт трябва да се завиши. Оттам идват и следващите проблеми – контролни органи, корупция, съдебна система.
– Работата Ви е свързана с млади хора, как могат да бъдат задържани тук?
– Голямата ми дъщеря иска да учи в Пловдив, малката – в чужбина. Разбирате ли? Трябва да им създадем условия, за да останат тук. С времето съм изградил много партньорства с хора, които са ме канили да живея в техните държави – Хърватска, Словения и други. Можел съм да го направя. Но корените, приятелите, това което обичаш и те свързва със страната ни и по-конкретно с Бургас, не ти позволява. Може би никога няма да го направя. Обожавам нашия град и нашия регион. Всяка събота и неделя, когато съм свободен, хората могат да ме видят да вървя из Морската градина или да карам колело. Ние имаме всичко най-прекрасно. Това, което нямаме е, че държавата ни не е мръднала там, където трябва. Корупция има в цяла Европа, но в България хората се надяват все пак някой да има някакви скрупули и да се прави нещо и за хората. България няма средна класа. Ако аз съм извадка за средна класа, защото имам някакъв бизнес, значи всички други живеят по-бедно или са много богати. Нямаме средна класа, която да е определяща за жизнения стандарт на хората. Ние сме най-бедната държава в Европа. Има хора, които дори не осъзнават колко тежко живеем. Ходим в чужбина и виждаме как стоят нещата. Бях в Португалия и хората там казват как са в тежка криза, но в крайна сметка като се огледаш и видиш ресторантите, магазините и т.н. и си казваш, че ние тук си мечтаем за тяхното „зле“. Ние сме толкова по-зле.
– Но за да се промени всичко това ще трябва стабилен парламент и правителство, а както се очертават нещата, след няколко месеца е възможно отново да сме на същата позиция – пред избори. Към кого ще отправите своите послания – към недоволните, към негласувалите до момента или към тези с носталгия към синята идея?
– Разчитам на хората, които ме познават. Ние не сме „аз“, ние сме цяла коалиция. Листата ни е с много силни кандидати, професионалисти в различни сфери.
В момента българите са разочаровани и то – за пореден път. От „Синя България“ смятаме, че единствените победители на изборите трябва да са избирателите. Ние вярваме в ценности като синьо, дясно, българско и европейско. Обръщаме се към всички, които споделят десни консервативни ценности, към тези, за които личната свобода е върховно благо. Всички, които искат да сложат край на лъжата, безотговорните управления и обедняването на хората. Към тези, които поставят икономическата инициатива и свободния пазар над държавната намеса и диктат. Силно общество се гради върху здраво семейство. Имаме памет и уважение към всеки, който е дал, дава и ще дава времето и посвещава живота си на синята идея. Искаме да съберем нормалните и разумните, на които им е омръзнало да наблюдават политически лидери, които предпочитат да се замерват с взаимни обвинения и компромати, вместо да поемат отговорност да намират решения на проблемите на хората и държавата. Искаме честно да кажем на възмутените, че и ние сме възмутени. Но нашият избор е да не се откажем, а да се борим! Защото вярваме, че има начин за нормалност и разум.
– Ще може ли синият избирател да си върне надеждата със „Синя България“?
– Ние сме коалиция, която днес е обединена да върне тези чисти надежди. Наистина го вярвам. Преди повече от 30 години излязохме на улиците с вярата, че ще се случи нещо в тази държава и ние ще заживеем европейски. Малък пример ви давам с черешите, които се продават в Австрия и са като кайсия, а тук – като костилки. Дори това показва, че сме в изоставащата част на Европа. Проблемите с работната ръка, които срещаме, са част от най-големия проблем – демографията.
Имам много идеи. Хората, ако не решат да изберат един човек, който е идеалист и има много идеи, ще получат от същото, като досега.
– Какъв е Вашият личен ангажимент, който поемате?
– Това че съм водач на листата, не означава, че се чувствам лидер, за да кажа Аз. Мога да обещая, че каквото говоря на хората, ще го направя. Ще се боря. По телевизията в момента виждам само размахване на пръсти, обвинения, компромати. Вижте един пример – реално Народното събрание се събра за извънредно заседание, за да приеме Закон за хазарта – толкова спешно беше. Това ли е най-важното нещо, с което да запомним предходния парламент?
– След избори човек остава с усещането, че депутатите започват свой самостоятелен живот, отделен от хората. Как ще промените това?
– Който отстоява идеи, независимо от коя политическа сила идват те, следва да бъде подкрепен. Защото един депутат е там, за да прави закони, за да бъде по-добър начинът на живот на хората. Не знам какво сега делят депутатите, но губят, както своето време, така и на всички. Гледал съм Народното събрание и съм се отчайвал, надявам се, че с нашето присъствие в следващия парламент това ще се промени. Защото страната ни и хората заслужават по-добро бъдеще!
–