“Първият сериозен проблем е свързан с много високата смъртност. През 2021 г. е 21,7 промила, което е по-високо от средното за Европа. Не можем да виним само Ковид пандемията. Високата смъртност се дължеше и на това, че хората не ходят редовно на прегледи. Средната смъртност за Европа е 15 промила. Тази разлика от 6 промила в коефициента на смъртност е доста сериозна. В България последните години раждаемостта е 8,5, което е съизмеримо с европейските страни. В Европа тя се движи около 10 промила”, заяви ръководителят на секция “Икономическа и социална география” в Департамент “География” към БАН проф. Надежда Илиева в студиото на “България сутрин”.
Според нея проблемът с демографския дисбаланс може да се реши с нарастване на раждаемостта.
“Вторият проблем е така нареченият вертикален демографски дисбаланс, или отношението между способно, подтрудоспособно и надтрудоспособно население, като в подтрудоспособно се отнасят около 14% от населението, а на надтрудоспособното е 26,5%. Дисбалансът може да се оправи единствено с нарастване на раждаемостта, за да може да има повече попълнения в подтрудоспособното население. Това е свързано не само с осигуряването на детски градини за децата, но и с ценността на семейството и репродуктивните нагласи”, допълни проф. Илиева в ефира на Bulgaria ON AIR.
Ръководителят от БАН сподели, че след 20 години се очаква повече от половината от странта ни да представлява демографска пустиня. Това е т. нар. “хоризонтален дисбаланс”, който започва още от Втората световна война.
“Има един показател, наречен гъстота на населението. Приема се, че под 10 души се смята за демографска пустиня. За съжаление само след 20 г. около 2/3 от страната ще представлява точно такава демографска пустиня. Само след 10 години между 880 и 900 села ще бъдат обезлюдени”, коментира гостът.
Проф. Илиева подчерта, че промените, които се правят за подобряване на образованието при ромското население, настъпват бавно. “Разработила съм статия с прогноза за образователното равнище при ромското население. През 2021 г. само 0,8% от ромското население е с висше образование. При средното образование също не виждаме някакъв прогрес. Със средно образование в момента са 14,4%. Да, правят се много сериозни политики за подобряване на образованието при ромското население. Но акумулирането на тези промени се очаква да настъпи много бавно”, добави тя.
