Избирателите, особено тези, които хронично не са гласували от 2021 година насам, ги изследваме. Те не се интересуват просто от послания. Те искат да наблюдават поведение, практики. Хората искат кандидатите за депутати и партиите да демонстрират отговорно и прагматично отношение към нуждите на различните социални групи. Това коментира пред Нова нюз психологът проф. Пламен Димитров.
Много е важно кандидатите да са добри комуникатори. Те трябва да слязат при хората, а не да разчитат само на билбордове и телевизии. Извинявам се, но твърде много се разчита на това говорене без да се свързваш с общността, с хората. Хората искат срещи. Имаме едни 25-27% от негласуващите, които са изключително градивни в живота, в професиите си, живеещи конструктивно. Те именно биха могли да са елита на обществото, но въпреки това не подкрепят текущите кандидати. Тези хора могат да бъдат организирани, ако някой ги срещне, ако ги въведе в платформите. Една четвърт от негласуващите са хора с градивна житейска практика и реални резултати от нея, подчерта професорът.
През последните години станахме свидетели на чести избори, от които обаче нищо не следва. Това естествено демотивира избирателите. Хората буквално са отвратени, коментира психологът Полина Василева.
Сред хората, които сме интервюирали, има такива, които не са гласували на последните четири и дори пет избора. Те ми казаха: “Ако не съм гневен, не съм внимавал в картинката. А сега, ако ме разгневят, може и да се вдигна да гласувам”.
Афектите ще играят и на тези избори. Емоционалните решения, взети в последния момент, ще си изиграят ролята. Около 40% от хората са в депресивно състояние. Те имат да решават житейски проблеми, които не виждат как тези играчи на терена взимат присърце. И очакват, ако нещо се направи, да се активират. Но от досегашната част от кампанията, която започна, не се вижда такава ангажираност. Друга част от хората са гневни. Но при тях прегарянето преминава в цинизъм и в автоматично критикуване и перфекционистични очаквания, които обикновено са свързани с това, че кандидатите не покриват очакванията, които имат тези гневни хора, коментира професорът.
Гневът е мощен двигател, но не винаги е градивен. Понякога такива гневни хора могат да гласуват на случаен принцип, а може и срещу някого, коментира Василева.
Надявам се, гневът да се преработи. Защото българинът знае 2 и 200 и когато ножът е опрял до кокала, трябва да се направи нещо, коментира Димитров.
