З апочващата от днес седмица се нарича „страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос („страст“ е старинна българска дума за страдание).
Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“.
А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като „молбената неделя“.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве;
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове;
