Проблемът с дефицита на инсулин у нас се задълбочава. След като вече ви разказахме за недостига на близо десет медикамента, и днес зрители на NOVA сигнализираха за липсата на лекарства.
У нас диабетиците са около 80 000, а според последната проверка на Агенцията по лекарствата в складовете има почти 65 000 опаковки от нужните лекарства. Mакар износът на медикамента да е забранен, той все така остава в графата „липсващ”. Според Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства не са изключени злоупотреби и нелегални практики.
Денислав Маринчев бил едва на три години, когато чул от лекарите, че има захарна болест. И че за нея няма алтернатива, освен инсулина, който вече 20 години е неизменна част от живота му. „Аз съм с инсулинова помпа, на мен ми трябва само един инсулин и не мога без него!”, споделя той.
Когато инсулинът липсва в аптеката, диабетици като Денислав са принудени да обикалят. Или да търсят помощ от приятел, на когото са останали резерви. „Факт, че дори в собствения си град, обикаляйки няколкото аптеки, ти не може да го намериш и се принуждаваш да го търсиш в съседни градове. Това е инсулин, това е живот”, твърди Елисавета Котова, председател на Асоциацията на деца с диабет.
„Не е като аналгина – да може да го замениш с нещо. Всеки един диабетик трябва да има план „Б”. Отиваш в ендокринологията или ти сменят терапията”, заяви Христофор Маринчев.
Вече четвърти месец има забрана за износ на инсулина, но сигналите за недостиг продължават. Парадокс, който според Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства, осветлява други проблеми.
„Вече имаме тотално доказателство, че проблемът се крие някъде другаде! Възможни са всякакви сценарии – кражби на лекарства, има куфарна търговия – те се крият някъде, някой минава и ги търгува. В тези случаи се води, че е стигнал до пациента, най-вероятно”, посочва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ.
