Светът преживя най-горещия януари в историята си. Това посочва Службата на Европейския съюз за изменението на климата „Коперник“. Данните са продължение на серия от изключителни горещини вследствие на изменението на климата.
„Коперник“ отчита, че миналият месец е надминал предишния най-топъл януари – този през 2020 г.
Необичайно топлият месец настъпи, след като 2023 г. беше измерена като най-горещата година на Земята от 1850 г. насам. Причинените от човека климатични промени и метеорологичният феномен Ел Ниньо, който затопля водите на повърхността в източната част на Тихия океан, са виновниците за повишаването на температурите.
Всеки месец от юни насам е най-горещият в света в сравнение със съответния месец през предходните години.
„Не само, че това е най-топлият януари в историята, но също така току-що преживяхме 12-месечен период с повече от 1,5 °C над прединдустриалния референтен период“, заяви заместник-директорът на „Коперник“ Саманта Бърджис.
„Бързото намаляване на емисиите на парникови газове е единственият начин да спрем повишаването на глобалните температури“, посочи тя.
Американски учени съобщиха, че има вероятност едно към три 2024 г. да бъде още по-гореща от миналата година, както и 99% вероятност да се нареди сред първите пет най-топли години.
Феноменът Ел Ниньо започна да отслабва миналия месец и учените посочиха, че по-късно тази година той може да премине към по-хладния аналог – Ла Ниня. Независимо от това през януари средните температури на морската повърхност в световен мащаб са били най-високите за всички съответни месеци, откакто се води статистика.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се договориха да се опитат да предотвратят глобалното затопляне над 1,5 °C, за да избегнат по-тежки и необратими последици.
Въпреки надвишаването на 1,5 °C за период от 12 месеца, светът все още не е нарушил целта на Парижкото споразумение, която се отнася до средна глобална температура за десетилетия.
Някои учени са на мнение, че целта вече не може да бъде постигната. Те обаче призоваха правителствата доколкото е възможно да предприемат по-бързи мерки, за да намалят емисиите на CO2, така че да ограничат отклонението от целта – както и смъртоносните жеги, сушата и покачването на морското равнище.
