Бургазлии положиха венци и цветя на паметника на жертвите от комунистическия режим, който се намира в градинката срещу апелативния съд. Те изразиха своята почит на 1 февруари. Историята помни, че именно на тази дата през 1945 г. така нареченият „Народен“ съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали, полковници и общественици. Присъдите са изпълнени същия ден и цветът на нацията е избит. С решение от 19 януари 2011 г. на Министерския съвет 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. В Бургас тази дата винаги се отбелязва по специален начин. Днес край паметника се събраха представители на институции, партия КОД Бургас, общественици и роднини на пострадали от тоталитарния режим.
„Датата 1 февруари няма давност, защото паметта няма давност. Ние трябва да помним, че тогава беше избит цветът на нацията, най-интелигентната и творческата част от нея, което след това ни хвърли в едно 45-годишно безвремие. Затова не трябва да бъде забравяно и допускано да се върнат такива мракобесни времена, в които човек да бъде убиван заради своите убеждения, заради своята инициативност да създаде фабрика и работни места, да твори не по калъп, а по собствените си разбирания. Затова датата 1 февруари няма давност в нашата история”, каза Станимир Апостолов – зам-кмет на Бургас по бюджет, финанси, икономика и морско дело и областен председател на партия КОД.
Въпреки студеното време цял ден бургазлии оставяха цветя и палиха свещ за жертвите. Някои от жителите на морския град пазят спомена за тази трагедия в сърцата си.
„Аз съм лично засегната. Братова внучка съм на проф. Александър Станишев. Той е един от най-известните хирурзи за времето си и министър на здравеопазването в предпоследното правителство на Багрянов. В онези години Министерството на здравеопазването е било и Министерство на вътрешните работи. Така след „великата” дата 9 септември, на 1-ви срещу 2-ри февруари в яма край София биват избити още около 80-90 човека без съд и присъда. Като служебният лекар, който трябва да удостовери смъртта на всеки от застреляните, бива тенденциозно освободен. И този ангажимент се дава на проф. Александър Станишев, който установява примерно 89 убийство преди той да стане последният ликвидиран. София тогава е едно малко село и всички тези хора са или роднини, или близки приятели, или колеги. Така че няма да се опитвам да давам клафикация на цялото събитие. За съжаление нашият народ страда наистина от къса историческа памет и не се учи от грешките си”, каза д-р Евелина Станишева. Тя призова хората да помнят и да четат истинската история за събитията.
