Внесени продукти от трети страни са се продавали с български етикети, алармират от Асоциацията на промишленото птицевъдство. Според родните производители проблемът с преетикетирането на продукти е от две години.
„Пилешкото месо влиза в български транжорни, където се обработва на различни продукти, слагат се български етикети и те влизат в търговската мрежа като родни”, обясни председателят на управителния съвет на Асоциация на промишленото птицевъдство Даниел Божанков.
От Агенцията по храните обаче излязоха със становище, че липса на контрол няма и всеки продукт, който излиза на нашия пазар, е проверен. „Всички обекти са квалифицирани на база направена оценка на риска. Те се посещават от инспектори през определен период от време, които извършват контрол върху техния самоконтрол”, поясни зам.-изпълнителният директор на БАБХ Галя Викьова.
Според потребителските асоциации е почти невъзможно клиентът да разбере, че хранителен продукт е с неверен произход преди да го закупи. „Ако е поставен етикет с невярна информация, то потребителят ползва него и единствената информация, с която разполага, е тази”, посочи основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите” Габриела Руменова.
„Търговците спекулират по този начин, продават вносни продукти, които обявяват за български, и така постигат по-добра цена и печалба. В същото време обаче заблуждават потребителите”, предупреди председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски.
От Комисията за защита на потребителите обясниха за NOVA, че подобен тип нелоялни практики не са рядкост. „До настоящия момент съм издал 153 заповеди за нелоялна търговска практика. Известна част от тях са свързани именно с това – продукти, които не са родно производство, да се предлагат като такива на потребителите”, посочи председателят на КЗП Стоил Алипиев.
По думите му няма как да се очаква потребителите да имат подготовката да прозрат измамен етикет. „Те нито имат времето, нито възможността да направят добрия маркетинг, за да преценят дали дадената им информация е правилна, или не, за да може да вземе информирано решение”, добави Алипиев.
От Агенцията по храните обаче поясняват, че индикатори има – например, кодовете на яйцата. При съмнения или тотална липса на такъв, потребителите трябва да се свържат с БАБХ. „За да може по пътя на проследимостта, да стигнем до този, който си е позволил в такава опаковка да сложи такива яйца”, поясни Викьова.
