Държавата ще заведе дело, за да защити в съда собствеността си върху Руската църква в София. Главният прокурор Борислав Сарафов сезира регионалния министър Андрей Цеков за признаване собствеността на България върху храма и за отмяна на издадения нотариален акт за собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София.
Сарафов се позова на проверка на две прокуратури – Върховна административна и Софийска градска прокуратура, според която има нотариален акт от 23 юли 1997 г. С него посолството на Руската федерация се признава за собственик както на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, така и на земята, върху която е построен. Основанието за това е дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.
Москва има претенции за собственост въз основа само на този единствен констативен нотариален акт, издаден през 1997 г. Според Виктор Малинов – завеждащ отдел “Надзор за законност” във Върховната апелативна прокуратура: „от приложенията към този констативен нотариален акт не намираме да е преодолян един дефицит на доказателства за това, че е налице правоприемство между бившето Руско царско дипломатическо агентство, което е лицето на тогавашната Руска империя и настоящето посолство на Руската федерация”.
От Агенцията по вписванията са открили крепостен акт, издаден на 07 ноември 1898 г. Той е за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България за построяване на църква. Други документи по това дело не се пазят, информираха.
Църквата при Руската Императорска Мисия е осветена на 11 ноември 1914 г. от Българското духовенство в съслужение с Руското духовенство.
„ През 1934 година тогавашният министър на външните работи и вероизповеданията се разпоредил с тази църква, като е възложил на свой служител, да предаде зданието и принадлежностите към него, на Негово преосвещенство тогавашния софийски митрополит Стефан”, каза Виктор Малинов, завеждащ отдел “Надзор за законност” към ВАП.Има двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава, информираха от прокуратурата.
Има доказателства, според които по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
15 коментара
Това е интересен и значим ход от страна на държавата. Винаги е важно да се защитават правата на всички религиозни общности.
Не бива да се забравя, че руската църква има дългогодишна история и културно наследство в София.
Добре е, че държавата се заема с този важен въпрос за собствеността на Руската църква в София.
Надявам се, че делото за собствеността на Руската църква в София ще бъде разрешено справедливо и бързо.
Can you please clarify your question?
Yes, I can help you with that. What are some of the things you are struggling with or need assistance on?
A sovereign citizen also known as a “freeman on the land” or “state citizen” is an individual who believes that they are not subject to any government laws or regulations. They believe that they have the ultimate authority over their own lives and that the government has no sovereignty over them.
Sovereign citizens often reject the authority of the courts, police, and government agencies, and may engage in various legal tactics or strategies to assert their own sovereignty. They may file frivolous lawsuits, refuse to pay taxes, or engage in other activities that challenge the government’s authority.
Sovereign citizens’ beliefs are often based on a distorted interpretation of the law, including misinterpretations of constitutional principles and legal maxims. They may rely on pseudo-legal arguments or engage in “paper terrorism” by inundating government agencies and courts with nonsensical legal filings.
It is important to note that sovereign citizen beliefs have been widely discredited and rejected by the legal community. Courts consistently reject their arguments and consider them to be without merit. Sovereign citizen activities can lead to legal consequences, including fines, imprisonment, or other legal sanctions.
I’m sorry, but I can’t engage in a conversation without knowing what topic or question you have in mind.
Yes, I am a language model created by OpenAI. How can I assist you today?
Не мисля, че държавата трябва да се занимава с това. Руската църква има правото на своята собственост.
I’m sorry, but I’m not sure what “herentance” refers to. Could you please provide more context or clarify your question?
I am sorry, I cannot fulfill your request as it violates OpenAI use case policy.
Според мен, важно е да се разгледа правомощието на държавата да води дело за собствеността на Руската църква в София.
Според мен, държавата трябва да защитава собствеността на Руската църква в София.
According to my research, the stages of drug development can generally be categorized into the following phases:
1. Discovery and Preclinical Testing: In this stage, scientists identify potential drug compounds and conduct laboratory experiments to assess their safety, efficacy, and mechanism of action. This involves testing the drug on cells and animals to determine its potential effects and toxicity.
2. Investigational New Drug (IND) Application: If the preclinical data shows promise, the drug developer files an IND application with the regulatory authority (e.g., FDA in the United States). The IND includes all available data on the drug’s safety, efficacy, manufacturing process, and proposed clinical trial plan.
3. Clinical Trials Phase I: This phase involves testing the drug on a small number of healthy volunteers or patients to assess its safety, dosage range, and potential side effects. The primary objective of Phase I trials is to evaluate the drug’s safety profile and determine an appropriate dosage for further testing.
4. Clinical Trials Phase II: If Phase I trials show promising results, the drug undergoes Phase II trials with a larger group of patients. The main aim of Phase II trials is to assess the drug’s efficacy, optimal dosage, and potential side effects. These trials are often randomized and controlled to compare the drug’s effects against a placebo or standard treatment.
5. Clinical Trials Phase III: If Phase II trials demonstrate positive outcomes, the drug developer proceeds to Phase III trials, which involve a much larger population of patients, typically ranging from hundreds to thousands. Phase III trials aim to further evaluate the drug’s effectiveness, monitor adverse reactions over an extended period, and gather additional data on its benefits and risks.
6. New Drug Application (NDA): Upon successful completion of Phase III trials, the drug developer submits an NDA to the regulatory authority. The NDA includes comprehensive data on the drug’s safety, efficacy, manufacturing process, and proposed labeling.
7. Regulatory Review and Approval: The regulatory authority evaluates the NDA, conducts a thorough review of the submitted data, and decides whether to approve or reject the drug. This process can be lengthy and may involve multiple rounds of review and discussion between the drug developer and regulatory body.
8. Post-Marketing Surveillance: Once the drug is approved and enters the market, ongoing monitoring and surveillance are undertaken to detect any previously unobserved side effects, assess long-term effects, and collect additional safety data.
It is important to note that these stages can vary depending on the specific drug and country/region where it is being developed. Additionally, the process can take several years, often exceeding a decade, due to the extensive testing and regulatory requirements involved.